Ахам, направих го, за втори път. Дрелката, мой приятел и враг. Дупчих, пробивах, сменях свредла, забивах дюбели и завинтвах...винтове/ ? Дори не съм сигурна, как точно се кава./ Отне ми почти час, за две дупки. През повечето време не бях съвсем сигурна какво правя и бях почти убедена, че не го правя правилно. На края ръцете ми трепереха, но на стената имам хубава метална пръчка, на която висят чашите ни за кафе. Втората, сложена от мен.
"Този, който не бива да се назовава", вероятно ще каже, че е трябвало да изчакам, но ми беше нервно. А като ми е нервно, правя....разни неща. Понякога дори с добър резултат. Понякога даже с два добри резултата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар