Баница с локум, мъфини и домашен пастет.

Освен няколко невероятно топли, направо пролетни дни първите неща, които ми донесе новата година бяха запланувани и осъществени готварски рецепти. Останах много доволна от резултатите и искам да запазя тук това задоволство.

Започна се с една баница с локум, която опитахме у Веско на 01.01. Използвах обясненията на момичето, което ни почерпи с нея. Към тази информация добавих и обясненията, които намерих при цветарите и резултата се получи умопомрачителен. Може ефекта да е заради високите нива на захар, които осигурява тази баница, не знам.
Приготвянето на тази неземна сладост е бързо и лесно и отнема малко повече време от това за изяждането и. Направих я от:
- един пакет кори, някакви, но не Бела;
- четири кутии локум, от тоя с розите на капака. Безцветен и мек е. Бях взела и един с берачка на рози, но той е червен и в баницата стои някак по-твърд.;
- около 6-700 грама тиква цигулка;
- една - две супени лъжици захар;
- чаена лъжица канела;
- половин чаена чаша захар;
- една чаена чаша вода.
Тиквата се настъргва и запържва, докато влагата и се изпари. Добавят се една-две супени лъжици захар и една чаена лъжица канела. Всяко парченце локум се разрязва по дължина и после всяка половинка, отново се разрязва по дължина. Фурната се загрява на 180 градуса, с вентилатор. Всяка кора се напръсква леко с олио и се прегъва на две. Близо до прегънатата част, по цялата дължина на прегъвката се нарежда локум и до локума се слага малко от тиквата. Кората се навива на руло и рулата се редят в тавичка намазана с олио. Баницата се изпича. От половината чаша захар и едната чаша вода се прави захарен сироп, с който се залива баницата.
У дома, когато Георги и Лора я опитаха се чуваше само доволното им мучене. По-добра оценка за нещо сготвено от мен до сега не бях получавала.

П.П. Откакто собственикът на Бела и още доста други марки, започна да отстрелва бели мечки и да прави реклама с това не купувам продуктите им. Нито колбаси, нито маргарини, точени кори или многолистни теста.

Следващото ми добро постижение бяха едни много дълго планувани мъфини. Не някои конкретни мъфини, а мъфини, като цяло. Основна причина за неправенето им от мен беше липсата на форма. След, като се обзаведох с формата се оказа, че снабдяването с хартийки за тях е точно толкова сложна задача. Бяха нужни две ходения в Пикадили, и разговор с няколко от момчетата, които зареждат щандовете, за да придобия търсените хартийки.
В новогодишната нощ, едно от гостенчетата на Лора донесе правени от майка му мъфини. Използвах нейната рецепта и добавих няколко неща от себе си. Когато сложих във фурната, формата с първата ми в живота порция мъфини, бях на крачка да се прекръстя. Сетих се за баба ми, лека и пръст, която го правеше всеки път, преди да започне да меси нещо, казвайки едни и същи думи: " Ела, Боже, поможи!" Не знам, дали Той чуваше молитвата, но печивата на баба ми винаги се получаваха. Първите ми мъфини станаха малко криви / фурната не пече равномерно/, много вкусни и свършиха за ден.

Ето и рецептата:
Половин чаена чаша меко масло се разбива с една чаена чаша захар. Добавят се две яйца, и една чаена чаша кисело мляко. В отделна купа се смесват две чаени чаши брашно и един бакпулвер. По желание се добавят орехи, сушени плодове, парченца шоколад...Аз добавих шоколад, смлени на едро орехи и наситнени сушени кайсии.

Тъй, като по Коледа получих пасатор, едно от нещата, за които го вкарах в употреба в началото на новата година беше домашен пастет. След прегледа на няколко рецепти, се спрях на тази от " В кухнята на моето семейство". Направих моя първи домашен пастет с малки корекции на рецептата, по следния начин:
В тиган с две супени лъжици олио запържих една глава лук нарязан на ситно и два моркова, също нарязани на ситно. Когато омекнаха добавих половин килограм измити и подсушени пилешки дробчета. В различните рецепти срещнах препоръки да се добави вино, Марсала или Порто. Аз добавих бренди. Това имах в хладилника. Подправих с сол, розмарин и смлян черен пипер, долях малко вода и когато тя се изпари дробчетата бяха готови. Нарязах ги на ситно, за да се пасират по-лесно и вкарах в работа пасатора. Получиха се две малки бурканчета с ухаещ и вкусен домашен пастет, който много хармонично се вързва с препечен черен хляб и доматки отгоре или зелена салата.