сряда, 29 септември 2010 г.

Най накрая и аз отидох до София!

Ето го моят първи пътепис. В началото на септември месец и аз най- после посетих София. Пътуването беше чудесен подарък от един друг човек, който не бива да се назовава. :) И така, смятам подробно да опиша преживяванията ни и моето впечатление от града.

Тръгнахме вечерта на 08. септември. Пътувахме с нощния влак Варна-София. За първи път пътувам по този начин и много ми хареса (поне на отиване, когато бяхме сами в купето). За да не заемаме всички седалки, решихме да се редуваме на смени и всеки да спи в скута на другия. Минавайки през Казанлък при нас се качи още една млада двойка и така пътувахме спокойно до столицата. Тъй като железопътните линии бяха в ремонт се наложи влака да заобиколи през Пловдив. Беше ми леко хладно вечерта, но пък си имах някого, в когото да се гушна. Благополучно, макар и с малко закъснение, към 8 часа сутринта пристигнахме.


ДЕН ПЪРВИ:

Повървяхме малко от гарата до апартамента, където прекарахме почивката си, тъй като целия град беше в ремонт заради метрото и нямаше трамвай, водещ до центъра. Бях очарована от голямото, светло ателие, където поживяхме четири дни. Бяхме много уморени, но решихме, че времето няма да ни стигне и веднага след като оставихме багажа си, хукнахме да разглеждаме.Първо отидохме да видим президентството където попаднахме на следната гледка:





Разходихме се по Витошка и закусихме в Dunkin Donuts, които веднага обикнахме. Аз въздишах по всеки магазин, който подминавахме, особено тези с наспис “до -70% намаление”. Накрая стигнахме до НДК. Много ми харесаха алеите с цветя и фонтанчетата пред сградата.



Продължихме разходката си с посещение на зоопарка. Ще кажа само: варненския зоокът пасти да яде, защото в сравнения със софийския не струва (да се изразя като тийн). Голям, поддържан, с детски площадки и с много, много животни, по няколко вида от всяко семейство. Направихме една хубава и голяма обиколка, снимайки почти всяка дишаща гадинка.




Най- прекрасната част от зоопарка беше “Имението на сурикатите”. Вярно, че нямаха чак имение, а само доста обширна клетка, но бяха неописуемо сладки. Снимах ги естествено в чест на нашия блог.



Изморени и изгладнели след двучасова разходка сред животните, отидохме да похапнем в един китайски ресторант. Обстановката беше много приятна, храната вкусна и аз не запомних името. :) Тъй като бяхме чули, че времето ще се разваля от следващия ден, решихме да уползотворим първия до край и да идем да караме рикша в южния парк. Слизайки от автобуса, на входа на парка се усетих, че съм с пола и няма как да карам. Компанията ми не беше много доволна, но какво да се прави като си падам малко шматка. За сметка на това си направихме хубава разходка из алеите, оградени с градинки и дървета. Хареса ми много, мястото е голямо и спокойно, дори когато има доста хора. На края на деня се прибрахме изморени “вкъщи”, послушахме малко музика и се тръшнахме в леглото.


ДЕН ВТОРИ:

Започнахме втория си ден в столицата със закуска в “Хали”. В началото решихме да си купим нещо, да се приберем и нахраним. Помирисвайки обаче вкусните сандвичи на втория етаж, предпочетохме да закусим там (така или иначе беше някъде обяд, тъй че дюнер за “закуска” ми се стори добре). Отидохме да видим църквата “Свети Александър Невски”, от която останах очарована, макар и да не успяхме да влезем вътре.



Още не беше започнало да вали, както бяха казали синоптиците, за това отидохме отново до парка и този път карахме рикша. Поизморихме се, нищо, че по едно време аз само се возих :).


Оставихме превозното си средство след час и решихме да се приберем пеша. По пътя попаднахме нейде из парка на катерушки във формата на животинки (такива каквито винаги съм обичала като малка) и детето в мен веднага се покатери на жирафа и слончетата.



На връщане се видяхме с няколко познати на приятеля ми и прекарахме приятна и забавна вечер с тях. Отново уморени се прибрахме и си легнахме с омалели от цял ден ходене крака.

ДЕН ТРЕТИ:

Тук няма кой знае колко за разказване. Времето през почти целия ден беше мрачно, студено и валеше. След като станахме с 300 мъки се замъкханме отново до “Хали” (не ми се ходеше сама, а поспаланкото до мен не искаше да става, за това казвам “с 300 мъки”). Все пак отидохме и си напазарувахме обилно за ядене. Мен човек не трябва да ме пуска в такива магазини и то когато имам пари в джоба си. Бях като малко дете, стоящо в зала, пълна с магазини за най- различни видове бонбони. Исках да си купя хляб от всяка пекарна, исках какви ли не сирена, маслини, колбаси, салати и ястия и най- вече – сладкиши!! Застанах пред една витрина с толумбички, баклавички, пастички, еклери и скалички и започнах да точа лиги. Беше великолепна гледка! На края реших, че няма да ни разоря, купувайки тонове сладкиши, и си взехме едни много вкусни бисквитки “Усмивка :)”. Прибрахме се обратно в ателието и си похапнахме добре. Прекарахме деня слушайки музика, играейки карти и шах. Бях брутално разбита на която и да е игра, дори и на една, която показах на опонента си за първи път. Съгласна съм с късмета на начинаещия в първите 3-4 игри. Но когато стигнахме до 40-тата игра и аз все още губех, започнах да си мисля, че нещо й куца на системата. Умиращи от скука, надвечер решихме че трябва да излезем да се поразтъпчем колкото и студено да беше, иначе щяхме да полудеем. Разхождайки се из квартала (т.е. центъра) попаднахме на малък концерт наречен “София пее”. Послушахме няколко песни, гледахме няколко награждавания, дори успяха да ни снимат от БНТ докато минаваха с камерите си сред публиката. Очакваме скоро време да се гледаме по телевизията :). Тъй като захладня доста се прибрахме обратно вкъщи. Послушахме още малко музика, поиграхме още малко карти и изморени от цял ден “нищо-правене” си легнахме.

ДЕН ПОСЛЕДЕН:

След закуска излязохме и направихме последна разходка. Минахме отново по Витошка, купих вкусен подарък на моето майче отново от Dunkin Donuts. Видяхме се със семейството на моята компания, пихме по едно последно кафе с неговата компания, срещнахме един познат, който пък тъкмо беше дошъл от Варна в София и бавно започнахме да си подреждаме багажа. На път към гарата решихме, е трябва да си вземем нещо за хапване и се сдобихме с още една кутия понички. Планирани за цялата нощ, те свършиха още преди влака да потегли. За разлика от пътуването ни към столицата, този път купето се напълни доста бързо и бяхме принудени да дремем в много неудобни позиции. Пристигнахме си у дома рано сутринта.

Това беше първото ми сериозно пътуване сама (без родителски или учителски контрол). Прекарах си чудесно, благодарение и на човека, с когото бях. Мерси за страхотното преживяване!! Че, ето го и краят на моя първи пътепис. Дано съм се справила успешно :).


8 коментара:

  1. карагьозке, как можа!!! дънкин са най-ужасните, отвратителни, безвкусни, дори нагарчащи, изкуствени понички, които някога съм яла! а съм яла доста, вярвай ми ;-)
    обаче на малките снимки все едно майка ти гледам :)

    ОтговорИзтриване
  2. Миии, дънкин харесаха и на майка й. Ко да ни прайш, грешни сме...

    ОтговорИзтриване
  3. на оная същата майка дето не яде нищо от пакетче и дето ако имаше как сама щеше да си ожъне житото и да си го смели?! лицемерка такава! :)))
    а те, наистина, поне да бяха вкусни!

    ОтговорИзтриване
  4. Същата :))Както казах, грешни сме, понякога, много рядко. И продължавам да не ям нищо от пакетче. :P

    ОтговорИзтриване
  5. нямам думи.

    най-съм впечатлен от "Разхождайки се из квартала (т.е. центъра) "...

    :)

    ОтговорИзтриване
  6. Ние сме бедни провинциалистки, магьоснико и София ни харесва.

    ОтговорИзтриване
  7. не съм съгласна! което не е на море - то е провинцията! ;-) ама то сигурно защото разсъждавам така и не ми харесва софията де. е, като за сефте става да те впечатли, особено ако ходиш на правилните места ;-)

    а ти, катрино, откъде мислиш идват тия донъти? нали от пакетчета са, тъпите хамериканци да не би да ни имат доверие да ги правим сами тук? :))

    ОтговорИзтриване
  8. То, ти, кога ли си била съгласна :D Хемингуей, го цитирам често, но явно и в София съм била на подходящите места. На мен това ми е дарба :D
    Колкото до донътите, ей..няма да ме оставиш да дишам, значи. Ясно ми е, че са от пакетче и че са мъртва храна ми е ясно. Ама иначе, какво щях да ги правя тия крила?

    ОтговорИзтриване