" Истинска кръв", ровенето в нет-а, скуката и не толкова.
Казвала съм вече, обичам да бродя в глобалната мрежа издирвайки какво ли не. Казвала съм, че чета на писито. Обикновено тези разнообразяващи работния ми ден занимания се преливат, както в този случай.
От нямане какво да правя в някои моменти и желание да разводнявам с нещо несериозно изследването на " Светът на Исляма" подхванах вампирската поредица на мадам Харис. Българските заглавия на излезлите до сега книги за южните вампири са буквалните преводи на оригиналните -
   |
"Мъртви преди мрак", "Мъртви в Далас" и " Клубът на мъртвите". Много мъртви, в общи линии, което е добре, защото следва идеята на авторката.
Като гледам обаче кориците, на американските издания, ми идва на ум, че идеята може би е романите са не звучат така сериозно, както на пръв поглед би се строило на българския читател. Кориците с реални хора на тях никак не ми харесват. В това прозира единствено търсенето на евтино решение в оформлението.
След неравната битка, с първата книга, втората ще обогати списъка на започнатите, но недочетени. За момента, няма сила, която да ме накара да я довърша. Нетипично, но пред "Мъртви в Далас" избирам даже случебните си задължения. Чела съм скучни книги, чела съм слаби книги, чела съм книги които не са за...възрастта ми, обаче романите на Шарлейн Харис оставят тия характеристики далече зад гърба си и достигат до невероятното: " това не мога да го чета". До сега спечелилите тази титла бяха /не казвам автори като/ Лили Иванова, Христо Калчев и ...Иван Славков. Тази американка се нарежда достойно в техните редици.
Героите на Харис са плоски, като детска рисунка. Абсолютно непоследователни са, а логиката на събитията и постъпките им е само във въображението на авторката. За всеки над дванадесет е ясно, че повечето изречения са написани, само като пълнеж и тромав, като слон преход, към секс сцените, a вампирските романи са съвременния вариант на поредиците Арлекин. Mакар целта да са тези сцени, на писателките в този жанр дори тяхното описване не им се получава. Вероятно, поради особено радкото практикуване в реалния живот, Признавам, че Шарлейн Харис се спрява идея по-добре от Лоръл Хамилтън, но и това е много под очакванията ми. Най-лошото в книгите обаче е в подробностите, толкова досадни, че не мога да не ги цитирам:
" Бях твърде изморена да си вземам и душ. Измих си зъбите и свалих грима от лицето си, сложих си набързо малко овлажняващ крем и развързах косата си." - Кой, по-дяволите би искал да знае това?!?
" Ако мълчанието можеше да се опише, неговото бе замислено" - Това си е бисер! Може да се бъде достигнат само от " очите му - неутрални", родено от пишман преводачите на "Здрач" сагата.
"На закуска изпих огромно количество вода и портокалов сок и глътнах няколко таблетки витамини и желязо. Наложи се да въведа този режим, откакто Бил се появи в живота ми и внесе в него (заедно с любовта, вълнението и забавленията) постоянната опасност от анемия. Захлаждаше се, слава богу, така че си сложих жилетка и черния панталон от служебната ми униформа — обличахме ги, когато беше твърде студено за шорти, — и се настаних на верандата на Бил. Бялата ми тениска имаше бродиран надпис „Бар Мерлот“ отпред на гърдите." - Уточнението с витамините и таблетките желязо ми е любимо.
За начина на писане, какво да кажа, никакво разхищение на думи, никакво. Подлог и сказуемо, какво друго му трябва на едно изречение. Стила до голяма степен ми напомня на апокрифните разказчета, които в едни минали времена незнайни девойки пишеха и преписваха на ръка и разпространяваха помежду си и в които неминуемо се разказваше за невъзможната, но силна любов на героите.
Като цяло, голяма и унищожителна скука, която добре, че свърши в момента, в който се разрових в мрежата за картинки и отзиви.
В търсенията си по темата попаднах на истинско откритие. Ако не го бях видяла, никога нямаше да допусна, че има хора, на каквато и възраст да са те, които обсъждат: " Каква ли музика слушат вампирите?" След белия шум, който подобен въпрос предизвика в ума ми се нароиха въпроси. Ако вампирите са по нашите ширини, дали ще слушат чалга? И дали металистите вампири ще ги мразят? Мисълта, че никога няма да науча отговорите не ми дава мир. Освен екзистенциалните въпроси за вампирите и музиката ето това ревю много ме развесели, коментарите след него, още повече. За разлика от автора на блога, сериала ме забавлява, а и в момента става дума за книгата, но не мога да оспоря качествата на добрия хейтърския пост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар