сряда, 28 април 2010 г.

" В телата си разпръснати върнете се"


на Филип Хосе Фармър, първо ме привлече със заглавието си. Звучи толкова поетично. И защото " Създатели на вселени" ми беше харесала, въобще не се двуомих да зачета и тази му книга. Освен вампирската тематика, фантастиката е идеална за уплътняване на времето, през което нямам работа.
Всеки път, като подхвана фантастична книга, най-интересно ми е, накъде ще се развият идеите на автора. В какви ситуации ще постави героите си и до какви действия ще ги доведе. В този случай, всички живели някога на земята хора са възкресени млади, здрави, жените са девствени, а мъжете, кой знае защо, обрязани. Всички хора са заселени по течението на река, криволичеща по цялата планета.

"...мъж сочеше половите си органи и казваше на словенски:
— Ама тия са ме направили евреин! Евреин! Как мислите, дали… Ама не може да бъде!
Бъртън се озъби в свирепа усмивка.
— На този въобще не му идва наум, че може да са го направили мюсюлманин, или австралийски абориген, или древен египтянин...."

За главен герой Фармър си избира реална историческа личност - Ричард Франсис Бъртън и му докарва за компания Херман Гьоринг, който слава Богу, почти през цялото време е измъчван от собствените си демони. Книжката повече задава въпроси, отколкото да дава отговори. До "отворения" и край не може да се разберат причините, заради които хората са върнати за втори живот. Дали защото са обект на експеримент от силно развитите си наследници, живели на земята наколко хиляди години по-късно? Дали тази планета е чистилище за преродените хора? Дали, ако си жалка опитна мишка в нечий чудовищен експеримент все пак ще отстояваш свободната си воля? А ако имаш втори шанс да изживееш живота си, ще успееш ли да надскочиш себе си и пораснеш духовно? И какво трабва да прави човек и как да осмисли ежедневието си, когато освен, че е прероден, е дарен със здраве и младост и освен това и с безсмъртие. Липсата на "краен срок" не обезмисля ли живеенето?

"Щом преминеше шокът, хората щяха да се погрижат за себе си, а това означаваше някои да се наложат над другите."
"...приятелю мой, трябва да се възползваме от времето си, колкото и да е то."
"...Кажи ми искрено — нима това не е ад?
— По-скоро е чистилище — отговори му Колоп. — Чистилището е ад, в който има надежда."

Книгата е първата от цикъла "Речен свят" и може би по нататък ще разбера, дал ли е Фармър отговори на въпросите и ако е, какви.

2 коментара:

  1. Странна работа, скоро се бях подсетил за тази именно заради красивото заглавие, ама така като гледам ревюто ти, май ще я отложа малко. Друго си е да имаш ятаци.:)

    ОтговорИзтриване
  2. Ще ми е интересно да прочета твоите впечатления.
    Аз бях ...раздвоена. Може би, точно заради това ми се иска да чета и нататък.

    ОтговорИзтриване