" До Чикаго и назад"

Вчера я свърших. Не бях я чела. Не знам дали със срам или с гордост да го кажа, но съм чела малко от задължителната в училище литература. В момента, в който на някоя книга се сложеше етикет " задължителна!" аз автоматически я изваждах от списъка на евентуално интересните. А четях, четях постоянно и ненаситно. Четях всичко друго освен "задължителната литература". В пристъп на будна ученическа съвест, накъде в началните класове прочетох " Чернишка". Хареса ми, но това беше. Имах късмета да живея много близо до детския отдел на градската библиотека "Пенчо Славейков" и прекарвах летата си там. Всеки път решително отивах със списъка, библиотекарката ми даваше поредната книга от "задължителните", а после аз се изгубвах из рафтовете. Тръгвах си с по 3-4 книги и "задължителната" оставаше непрочетена.
Подхванах " До Чикаго и назад" защото, също както едно време, чета всичко, а и сега не е " задължителна литература". Защото мисля, че един четящ българин трябва да я е чел. Най-малкото, за да знае за какво иде реч. А и Стойчо, нещо спомена Алеко и мен малко ме хвана срам...
Отначало ми вървеше трудно. Четях от интерес към стила, и за да видя, как са пишели тогава. После продължавах, защото съм съвестен четец и много рядко оставям книга недочетена, а и книжлето е малко.Четях на работа, от компютъра, което пък много спомага за минаването на работния ден, когато няма особено много за работене. После четенето и книжката ми се усладиха, най-вече като посвикнах с речта и стила. Разменения словоред, изобилието от руските и турски думи, даже ми станаха забавни. Алеко и ясно изразеното му отношение към нещата, които среща по време на пътуването си, и тези, които е оставил в България започна да ми харесва. Телеграфският му стил ми идваше сух на места и някак не успях да усетя емоция, сред констатациите. Дочетох пътеписа с удоволствие и без да бързам, само за да отчета прочитането. Намерих си и цитати.
След като свърших " До Чикаго и назад", категорично заявявам, че не познавам и не съм познавала 12-15 годишен човек, който да прочете книгата с желание и интерес. А четенето по задължение си е кофти работа. Не е продуктивно, фалшиво е и неефективно. Единственото, което може да направи " четенето по задължение" е точно обратното на това, което четенето по принцип трябва да прави - да те зариби, пристрасти и привърже съм себе си за цял живот.

Ето и цитатите:

"Негрите са се приспособили към американския климат и силно се плодят. В Съединените щати са стигнали вече до осем милиона. Гордите бели отсега се стряскат за бъдещето, когато негрите чрез силно разплодяване ще образуват грамадна сила и ще имат значителен глас в решаване на съдбините на Щатите. И сега се срещат доста обществени служители от негрите. "

"На Chestnut str., една красива улица, застроена с разкошни дворци — банкови учреждения и журнални редакции, влязохме, благодарение на г-на Чакалова, в помещението на един клуб, който ми остави най-приятно впечатление. Нарича се Общество на млади християни (Young Men’s Christian Associatian). "

"Право казваше един мой приятел, че англичаните пишат „гутаперча“, а го изговарят „каучук“. „Ами че и у нас — обади се други приятел — нали пишат: Сметна палата, па го изговарят Дембелхане?; пишат За благото на отечеството, а го разбират кой както му уйдиса…“ (Да ме прощаваш, господине!) "

"Господи! Ако мислиш, че трябва да ми пращаш още изпитания за очищение на греховете ми, пращай, всемогущий създателю, но само не ме наказвай с английска кухня!"

П.П. Отново съм много благодарна, че я има Моята библиотека.