За "Тайният живот на пчелите"

на Сю Монк Кид прочетох при цветарите и почти веднага си я поръчах. Книгата поседя доста време в купчинката " да прочета". Не знам дали е чакала своя си момент, но ми дойде много на място. Изчетох неголямото книжле за няколко дни с голямо удоволствие. Порастващата Лили Оуенс избягва от дома, миналото си и разяждащото я чуство за вина и се приютява в дома на три цветнокожи сестри с имена на месеци. Там тя пораства, преодолява предразсъдъците си влюбва се, разбира, че всеки заслужава да е обичан, успява да прости на майка си и на себе си и даже да се научи да отглежда пчели и да събира мед.
От книгата лъха жегата на Южна Каролина през лятото, усеща се мирис на цъфнали градини и мед и от всяка страница и се носят звуци на чело.



" - Знаеш ли, Лили, някои неща всъщност нямат такова значение. Ето цветът на къщата например. Какво е той в общата схема на нещата? Но да повдигнеш нечий дух- това вече е важно. Целият проблем на хоратае...
- Че не знаят кое е от значение и кое не- казах, довършвайки изречението й, особено горда от себе си.
- Щях да кажа, че проблемът е, че знаят какво има значение, но не го избират. Обичам Мей и въпреки това ми беше ужасно трудно да избера карибското розово. Най-трудното нещо на тоя свят е да избереш същественото, Лили"

"Усещам присъствието й в най-неочаквани моменти. Успението и към рая сякаш става вътре в мен. Внезапно се надига и когато това стане, тя не се отправя нагоре към небето, а се разпростира вътре в мен. Огъст казва, че запълва дупките, които животът е изровил във всеки от нас."

П.П. Вече знам, какво ще гледам довечера.