четвъртък, 15 април 2010 г.

Георги ще се окаже прав.

Евреите са навсякъде. Освен в холивудските продукции, ги срещнах и в учебника по "Човек и общество" за трети клас на дъщеря ми.
В съвсем телеграфен стил, в десет изречения са споменати по-значимите събития от историята на България през двадесети век. Създаването на първата българска конституция, правата на гражданите, които тя определя, обединението на Княжеството с Южна България. И после изскачат евреите. Единственият факт, с който е отбелязано участието на България във Втората световна война е спасяването на българските евреи. Край. Точка. Не, че омаловажавам достойната българска постъпка, никак даже. Дори понякога се гордея с тази част от историята ни. Не, че имам нещо "за" или "против" евреите или която и да било друга нация. Ако, обаче ще се пресъздава цял един период само с едно изречение, не е ли достатъчно да се спомене участието на страната и позицията, която тя е заемала в конфликта?
Социалистическото минало на България/в последно време постоянно ми се вре в очите/ е определено, като четири десетилетия нарушаване на някои от правата на хората. После, според авторите на учебника нещата си дошли на мястото.
Освен въпросителната с евреите, още доста неща ми се завъртяха в главата, докато щерката четеше и преразказваше урока. Заедно с въпросите, в ума ми дойдоха и отговорите, което е жалко, защото никак не ми харесват.

2 коментара:

  1. Нали! Става дума за децата ни, а колкото и старателни и упорити родители да сме, не можем да им пренапишем учебниците.

    ОтговорИзтриване