След Коледно, с подаръци.

Точно такова е настроението ми. Обичaм периода между Коледа и новата година. Дните са достатъчно малко и нямаш възможност напълно да се отърсиш от празничното настроение и да позволиш рутината да те погълне.
И докато планирам посрещането на новата година, тайничко се подсмихвам при мисълта за получените подаръци.

Първия подарък, дойде ден преди бъдни вечер. Двумесечната командировка на Георги свърши и той си пристигна във Варна съвсем символично в навечерието на празника. С него беше и господин Готие, с женствени форми и във вид на аромат.

Източник на снимката - мрежата.

Няколко дни по-късно, Дядо Коледа изпълни друга част от желанията ми. Когато писах писмото до него не очаквах, че ще започне с удовлетворяването им още тази година, но от вчера, ето тази приятелка вече е у дома.

Източник на снимката - мрежата.

Много ми хареса, нещо, което жената в магазина каза, докато ушиваше тегела под буквичката "А", за да ми я демонстрира: " Този тегел, е, за да се влюбите в нея!" Явно не беше разбрала, че се бях влюбила в мига, в който натисна педала и машината зажужа, като старателна пчеличка.
Още е в кашончето си и съм си обещала да не я вадя, преди да мога да и отделя поне два- три часа, за да се опознаем добре.

Ще бъде несправедливо, ако премълча и друга придобивка. Макар да я получих месец и нещо преди Коледа, тя до някъде фигурираше в скромния ми пожелателен списък, така че заслужава място и в този.

Източник на снимката - мрежата.

Миналата година малкото ми дете изгуби сапунерката, която Георги ми беше подарил, а аз имах болезнен, макар и завършил добре инцидент с неговия фотоапарат. Сега пак той / кой ли друг/ ме обзаведе с водолаза на Panasonic - DMC-FT2. Притежаването му е придружено с категоричното условие да не напуска моите ръце, а факта, че е противоударен и снима във вода ми се вижда някак ...преднамерен.
Изчетох дългата двеста !!! страници инструкция за употреба. Решена съм да извлека най-доброто от моите нищожни възможности и не толкова нищожните на апарата.

Като гледам този списък, мисля, че писмото до Дядо Коледа беше добра идея. Може би не съм била най-послушното дете и не точно добрия старец се е заел с изпълнението на желанията ми, но се знае, когато започнеш да искаш нещо, малко по-малко го приближаваш към себе си.