Коледно - сладкишен маратон, продължение.

Немските коледни сладки, лебкухен са втората отсечка от сладкишния маратон у дома. Опитвам се да търся разнообразие във вкусовете, макар, канелата, индийското орехче и потрокаловите корички да са задължителна съставка за коледните сладкиши.
Рецептата е от блога Малки неща и е съвсем нова за мен, поради което съм повече от нетърпелива да разбера какъв е резултата.

Интересното за мен беше малко по-различния вариант на парено тесто, което се използва за сладките. Ето какво е нужо за него:

3 и 1/3 ч. ч. брашно;
1/2 ч. ч.+ 2 с. л. мед;
1 ч. ч. захар;
112 гр. масло;
1 голямо яйце, леко разбито;
1 ч. л. сода бикарбонат;
1 ч. л. бакпулвер;
1 с. л. канела;
по 1 ч. л.  стрит кардамин, анасон, индийско орехче и джинджифил
Аз пропуснах анасона. Кардамона и карамфила ми бяха на зърна, а мелачката не ги " лови". Проведох сериозна битка с тях, докато ги стрия в хаванче.

Подправките се объркват в малък съд. В друг се пресяват брашното, хлебната сода и бакпулвера.
Маслото, меда и захарта се разтапят на слаб огън, докато захарта се разтвори. Добавят се подправките, а след тях и брашното с набухвателите. Бърка се, докато тестото се обедини и започне да се отделя от стените на съда. Маха се от котлона и се оставя да се охлади. 
През това време си приготвих сладкия пълнеж. Използвах:

3/4 ч. ч. сладко от кайсии. Последното останало от миналата година;
1 и 1/2 ч. ч. едро смлени орехи. В оригиналната рецепта са бадеми;
1 ч. ч. стафиди, накиснати в алкохол от предния ден;
в оригиналната рецепта има и портокалови корички, аз нямах.
прясно изцеден лимонов сок. При мен беше на око, докато прецених, че сместта ще се маже, без да се разлива.

Фурната се загрява на 180 градуса. При мен 160 и вентилатор.
Към изстиналото тесто се добавя яйцето. Омесва добре и се разделя на две части.
Приготвя се хартия за печене с размера на тавата и едната половина от тестото се разточва направо върху хартията. Слага се в тавата и се намазва с пълнежа. В края на кората се оставя не намазана ивица, за да може да се слепи с горната. Втората половина от тестото също се разточва. Аз направих грешката да я разточа на плота и след това да се опитам да я пренеса върху другата кора с точилката. Е, разкъса се и не изглеждаше особено добре. В последствие глазурата скри дефектите, но мисля, трябваше да следвам точно указанията и да разточа и втория част от тестото върху хартия и с нея да го пренеса в тавата. Със сигурност щеше да стане по-лесно и по-добре.
Горната кора се набучва на няколко места за да излиза парата и сладкишът се пече 20- 30 минути, до приятен загар.

През това време се приготвя глазура от:

1 и 1/2 ч. ч. пресята пудра захар;
до 1/4 ч. ч. сок от лимон, който се прибавя, към захарта на порции до придобиване на подходяща гъстота. При мен бяха 2- 3 лъжици.

Горещият сладкиш се намазва с глазурата.

Понеже не съм от най- търпеливите, не изчаках 2-3 дни и нарязах сладкиша малко след като глазурата започна да стяга, но преди да започне да се пука.

П. П. Има някои неща, по тази рецепта, които искам да променя, за това със сигурност ще я направя отново. Бих искала да я направя в по-малка тава, за да може блатовете да станат по-дебели, както и да опитам какъв ще е вкуса с бадемите и портокаловите корички в плънката.