1. Сериалът е английски.
2. Безобразният, циничен език, който те залива като океан. Не бях слушала толкова груба реч от Трейнспотинг насам. Запомнящите се реплики са през кадър.
3. Невероятният акцент на Кели. Първото й " Фокин лов йа" си го пуснах пет - шест пъти. След като се съвзех от дивия кикот, в който ме хвърли.
4. Нейтън. Неописуем е! Свалям шапка на мозъка, родил такъв персонаж и изпитвам ужас от перспективата някога, евентуално да имам нещастието да познавам някой като него.
 |
| Robert Sheehan, като Нейтън. |
 |
| Iwan Rheon, като Саймън. |
7. Перфектно подбраният саундтрак.
8. Тенденциозно несериозното отношение към убийството. Епизод след епизод, групичката се измъква от смъртоносни ситуации, с лекота убивайки не един и двама, а за двата сезона, който изгледах всеки от героите умря средно по два пъти. Някои и повече.
9. Липсата на масовка. Подобна пестеливост много ми радва сетивата и създава идеална атмосфера петтимата аутсайдери да се развихрят без никой да разсейва зрителя.
10. Сиво - монохромната гама на крайните квартали на Лондон с единствено цветно петно - пет оранжеви гащеризона.
11, 12....Онези незабележими елементи, които допълват почти всеки кадър и създават усещане за продукт направен с лекота, мисъл, талант и голяма доза ирония. /подигравателни препратки към големи блокбастъри; надпис: "Обичам чай" на чашата на момче, което пие само мляко; лодки, които винаги са на едно и също място; клуб направен от товарни контейнери; фрирънър../
П.П. Изгледах първи и втори сезон, до шестата му серия. Моето впечатление е, че първоначално сериала е замислен да приключи на това място и колкото и голямо удоволствие да ми достави нямам нищо против да е така. Хубавите неща, за това са хубави, защото имат край. Особено, когато е логичен.
За седмата / коледна / серия на втория сезон и последвалия трети, създателите вероятно са се поддали на високия зрителски интерес. Дали ще е за добро, предстои да разбера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар