За баницата с локум вече съм писала. На виненките на баба, които вероятно са познати на почти всички /не защото баба ми беше известна, а защото са много лесни и разпространени сладкиши/ ще посветя някой следващ пост.
В този ще стане дума за един приятен с комбинацията от сладко и леко кисело щрудел. Предложението намерих сред кулинарните авантюри на Таня. Рецептата веднага ме грабна с присъствието на червените боровинки, които обогатяват по чудесн начин вкуса на ябълките.
Направих щрудела, или мини баничките, както ги е кръстила Таня с:
пакет фини кори;
5-6 ябълки;
100 гр. сушени боровинки;
150 гр. захар;
150 гр. галета;
една ванилия;
настърганата кора и сока на половин лимон
и олио за намазване на корите.
Загрявам фурната на 160 градуса с вентилатор.
Настъргвам ябълките и колкото се може по-бързо ги заливам със сока на лимона, за да не потъмняват. Добавям настърганата кора, захарта, галетата и ванилията.
Приготвям щрудела по следния ужасно лесен начин. Намазвам всяка кора добре с олио. Прегъвам я на две по ширина и пак намазвам. Слагал лъжица плънка на тясната страна, като я разпределям по дължината на кората, но оставям по два пръста в двата края. прегъвам навътре, върху плънката тези два края и после завивам на стегнато руло. Редя в намазана тавичка и пека до златиста коричка.
Когато изкарвам от фурната всеки хляб, питка или баница, които правя, винаги напръсквам с вода и завивам да се задуши. Коричката на хлябовете и питките става по-хрупкава и мека, а кората на баниците се накъдря игриво и се троши една идея по-малко.
Топлия щрудел престоя завит десеттина минути и щедро го наръсих с пудра захар.
Компания на щруделите с червени боровинки правят топките за елха, които изработих тази година. Те също бяха част от проекта ми за двадесет неща, които искам да направя с ръцете си. Всяка година добавям по една играчка на елхата ни за Коледа. Голямо удоволствие ми достави, че тази година играчките излязоха от моите пръсти.
За матрици използвах две топки от стиропор, а за харртиените парчета жертва стана биография на Маршал Жуков. Искам най-отговорно да заявя, че не съм била толкова олепана в тесто и хартия в живота си до момента, в който се заех с папие маше. Уж нищо и никакви топки, но настава такова мацане, че не е за раказване. Моментът със брокатените звезди също не отстъпва по цапане. Освен по топките лепило имаше по дрехите ми, по плота, по косата ми, а звездички имах на някои съвсем неочаквани места.
След, като лепилото по топките изсъхна заеха подобаващото им място на клонките на елхата.
Това с топките за елхата е много готина идея :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря! :)
ОтговорИзтриване