Приятелите станаха с един по-малко!

Най-малко такъв пост очаквах днес!

Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм заспал.
Аз съм в хилядите ветрове в единна цялост.
Аз съм диамантеният блясък на снежец.
Аз съм слънцето, огряло, жито зряло.
Аз съм нежен, кротък, есенен дъждец.
Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
Мен там ме няма, аз не съм умрял!
                                                          Мери Фрай

Почивай в мир, Дани!

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да тропам весело с пети,
догдето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам."

                   Дж. Р. Р. Толкин, "Властелинът на пръстените"

Онлайн магазин за ръчно правени бижута на хоризонта.

Началото.
Както казах в предния пост и както се случва често, нещата започнаха съвсем несериозно и без никаква идея за това, което става сега.

Съвсем в началото беше Жаклин и нейните " зелени рецепти".
" По - добре да давам пари за мъниста и елементи - често ми повтаряше - и после да подарявам гривни и колиета на приятелките си, отколкото да давам пари за лекарства със зелени рецепти". Низането на синци и правенето на украшения за близки и далечни, познати и непознати беше нейния начин за разтоварване.

Като един от най-добрите й приятелки и жена, която безкрайно обича всякакви висулки, за кратко време се обзаведох с голямо и разнообразно количество украшения.

После едното доведе до друго. Мрежата, Pinterest, варненските магазинчета за мъниста, а в последствие и Ebay си казаха думата и количеството украшения, които сама си бях направила, бързо надмина тези, които Жаклин ми беше подарила.
Вълната от ръчно творчество естествено преля към деца и приятелки и приятелки на децата, а как Гаргата се забърка във всичко това даже нямам спомен вече.

Идеята
явно се е въртяла в главите и на трите ни и само е чакала някой да отвори уста.
След много разговори, планове, промени, още разговори и много часове пред компютъра от страна на Гаргата, онлайн магазина, в който трите ще се опитваме да продаваме нещата които правим е на хоризонта.

И сега
сме в очакване, ще стане ли? Как ще се случва? Имаме надежди, но без големи очаквания. Искаме да видим, че можем да го направим и не мислим, че ще станем богати с това. Преди всичко искаме да се забавляваме, а най-доброто стечение на обстоятелствата ще бъде, ако успяваме да изкарваме и по някой лев от неща, които ни доставя удоволствие да правим и ако виждаме, че освен нас и други хора ги харесват.

Едно завръщане, две скрапбук страници и много планове

Да, доста време мина от 3 март.
Пак смених работата и то преди месеци и вече даже не е нова. Пренастройването ми отнема време и сили. А и работата си е доста. Не е като да седиш по цял ден и да бродиш из мрежата.
Сега вече нещата изглеждат в релси и мога да отново да отделям време за блога. А колко теми са ми се натрупали в плановете. Дано успея с всичките.
И каква по-добра тема за завръщане след дълго отсъствие от участието ми в " Предай нататък" на Тони.

Като се замислих, не за първи път в живота си правя скрапбук страници. Макар да са били повече от елементарни, като момиче имах колекция от тетрадки в които събирах всякакви изрезки и картички. Маркирахме ъгълчетата на картичката, а после срязвахме мислената основа на получения триъгълник. Така ъглите на картичката влизаха в получения процеп и тя се задържаше на страницата без да трябва да я лепиш. Та, някъде в момичешките си години съм  направила своите първи стъпки в скрапбукинга..

Попълването на двете страници в бележника Moleskine ми доставиха толкова удоволствие, както и онези, преди години. Най-трудно ми беше да избера тема. Мислех за нея още преди да получа бележника, но идеята ми се избистри едва, когато седнах с хартиите, лепилото, ножиците и всички други дреболии, които бях насъбрала по време на подготвителните посещения на Слънчогледите и Greta's Art.

Първоначално мислех темата да е "шиенето". Една от любимите ми дейности, но намирането на тематични материали се оказа почти невъзможно, а и като един истински Мечо Пух по душа за мен колкото повече е толкова повече. И стана лесно. От "шиене", темата прерасна в "радостта от правенето на нещата, които обичам". И така в моите скрапбук страници място намериха блогването, пътуванията, котките, моето куче, хубавите дрехи, цветята и още няколко други неща.

Изрязването на хартии, намирането и разпечатването на нужните картинки в мрежата, подреждането по страниците и добавянето на финалните детайли ми отне почти ден. Много приятно прекаран ден. Скрапбукинага толкова ми хареса, че се замислям да се захвана с нещо скромно, като за начало - няколко странчки на тема пътуванията ни.

Преди скрапбукинга обаче, а и преди някои други приятни и любими дейности, извън работата си, активно се занимавам с работа по нещо, което от приказки и дребно забавление надявам се има шанс поне за известно време да стане сериозен и може би доходен проект.

Следва продължение.