Път, почти нямаше. Ако от Варна до Несебър е път, то е път, "колкото гъз път да види", както казваше дядо ми. Писането също не възнамерявам да е много.
Други неща имах на ум, но това някак изскочи на преден план. Най-вече, след като прочетох
какво e написал Стойчо. А и някъде трябваше да изпусна желанието здраво да нареждам, всеки път, след като в новинарските блокове се споменеше името на града. Тук няма да нареждам. Обещала съм си, че това е място за разтоварване и приятно прекарване. Моето отношение ще се свежда в разглеждането на снимките от едно чудесно ранно есенено петъко-съботно пътуване. Освен, хубави снимки имам, даже и хубави спомени.
 |
| Несебър, стария град. |
 |
| Вятърната мелница. |
 |
| Някои дори хванаха риба. |
 |
| Несебър, стария град. |
 |
| Несебър, стария град. |
 |
| Несебър, църквата Свети Стефан / новата митрополия/ |
 |
| Външните стени на сърквата Свети Стефан. |
 |
| Несебър, църквата Свети Стефан. |
 |
| Време е за кафе. |
 |
| Ах, циганската ми душа, ах! |
 |
| Несебър, църквата Света София / старата митрополия/ |
 |
| Несебър, стария град. |
 |
| Несебър, стария град. |
 |
| Турската чешма. |
 |
| Несебър, стария град. |
 |
| Вятър издува платната. |
 |
| По залетия от вълните кей. |
 |
| На пристана, |
 |
| ...след улова. |
 |
| Прави ли това чудо прилични нощни снимки? |
|
|
|
 |
| Дюлинският проход, на най-високото. |
 |
Този проход е инквзиция за возилото, но радост за очите.
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар