Ясно е, всяко нещо си става в подходящото време и с причина. Сватба в Рибново не видяхме, но го посетихме във втория ден на празника байрам. Цялто село беше навън, на "главната" улица. От едната страна жените в пъстрите си носии стояха на групички, разговаряха и закачаха децата. Мъжете, строги, въздържани и някак скучни е тъмните си дрехи наблюдаваха преминаващите от другата страна на пътя. Възрастни мъже седяха на дълга пейка, разговаряха и прехвърляха в ръка зърната на броениците. Децата се редяха за захарен памук. Младите момичета с пламнали от притеснение лица вървяха срамежливо, рамо до рамо с младежи, упорито гледайки пред себе си и не поглеждайки се едни други.
В мрачния есенен ден шарените престилки, ярките шалвари, бродираните елеци и искрящо белите забрадки на жените изпъкваха още повече. Не можех да откъсна поглед от порцелановите кожи, светлите коси и сините очи на момичетата. Всички ми се сториха стройни и слаби, може би заради неочакваните обувки с високи токчета, които всички носеха. Не ни се тръгваше от Рибново. Този изпъстрен с електриково синьо и ярко оранжево празник беше, като подрък за любопитните ни очи.
