С аромат на ...девисил

Бяха няколко нищо и никакви стръка. Донесе ми ги колежката, по-скоро, като добавка към огромно количество целина, отколкото заради самите тях. Ароматът им не ми даваше мира цял ден и вечерта "приших балтон към копчето" с една глава и парче рагу от сьомга.

Понеже нямам особен опит с рибните чорби, реших да заложа на сигурно и използвах рецептата на Даниела.
Девисилът / или лющян, както го наричаше моята баба/ намери точното си място и резултата не беше рибена чорба, а направо поезия.