Понеже не помня хронологията на гледането им, а и не мога да ги подредя по значимост цифрички няма да има.
Започвам както ми падне.
Todo sombre mi madre на Алмодовар. Не зная има ли смисъл да го коментирам. Уби ме нежно, този филм. Умрах няколко пъти, докато го гледах и после пак се родих.
Любимият ми момент, Antonia San Juan - в ролата на травестита Agrado, обаснява, колко е истинска изреждайки цената на костюмът си Шанел, на силиконовите инпланти и други леки и не толкова корекции по себе си и обобщава: " Човек е толкова истински, колкото по-близо е до мечтите си!"*
The House of the Spirits по новелата на Исабел Алиенде с обожаваните Meryl Streep и Glenn Close. Клара и Ферула, русата и тъмната, младата и по-възрастната, сексуалната и аскетичната близки, свързани и духовни, както само жени могат да бъдат!
Fried Green Tomatoes, да изреждам ли? Великолепни, незабравими героини на Kathy Bates, Mary-Louise Parker/още от тогава я харесвам разюзданата майка - наркодилър, на нея винаги може да се разчита, че ще се набърка в най-големите неприятности/ Mary Stuart Masterson и Jessica Tandy. Тук, както и в следващия в списъка филм - силата да се опълчиш, да направиш нещо и после да живееш с него, без да те убие. Не само да оцелееш, а да живееш истински и пълно.
А следващият в списъка е пак с Kathy Bates, която е Dolores Claiborne на Стивън Кинг.Не помня да съм останала безразлична към нейна роля. Известно време след филма прочетох и книгата. Няма актриса по-подходяща за ролята.
Любимата ми реплика тук: " Понякога на една жена не и остава нищо друго, освен да бъде кучка" *Кучка и то каква е и следващата героиня, маркиза Isabelle de Merteuil в Dangerous Liaisons, изиграна отново от Glenn Close. Дай им на тия двете с Kathy Bates да играят кучки и те ще заредят екрана с напрежение за цяла глутница.
Всичката злоба и мъст на света събрани в Glenn Close** се поддържат от самата невинност Madame de Tourvel - Michelle Pfeiffer и малката мръсница Cécile de Volanges - Uma Thurman. Оказва се, че която и роля да си избереш, отмъстителната и изобретателна развратница, лоялна влюбена жена или невинна и податлива девойка, все ще си го отнесеш. В края поне имаш избора да си отидеш от сцената с гордост и финес или с гръм и трясък, повличайки всички след себе си.Точно обратният заряд носи в себе си позитивната изследователка Audrey Tautou пресъздавайки Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain. Историята не остави и капчица съмнение у мен, че малките чудеса са възможни, стига много да ги поискаш, а ако не се получава и малко да ги подпомогнеш.
За да поддържам контраста, следващият филм е Thelma & Louise. Спасението и оцеляването са много относителни неща. А изборът винаги е много личен. Две американски домакини избират трудния път. Не толкова безизходен, колкото само с един много окончателен изход. Нищо, че Brad Pitt го пресича за кратко.
Макар жените да са само фон, не мога да пропусна Brokeback Moutain по две причини - правен е от жена и любовта няма пол време или националност. Планината Брокбек е сред най-прекрасните истории за това как може да се обича.
И макар и да е женска тази филмова сбирка, двамата безкрайно нежни Ledger и Gyllenhaal се нареждат абсолютно достойно сред дамите. Когато знам, че Хийт повече няма да изиграе подобни роли, филма става още по ценен за мен.Последните в списъка, но не и по важност два филма, българският Почти ревизия и Emmanuelle със Sylvia Kristel.
Единият, заради избора, който самотна майка прави няколко пъти, взимайки "под крилото" си деца, които съдбата и други хора оставят на пътя и и отглеждайки ги с всичката любов и отдаденост на която е способна и без много много да и пука за мнението на обществото по въпроса. Цветана Манева е пленяваща и с най-омайния дрезгав тембър филмова сервитьорка.
А защо Emmanuelle, ли?
Ами защото тогава сексът от това, което беше стана това, което е. Не веднага, не без помощта на известен брой момчета и мъже, но...А и от малкото еротични /подчертавам/ филми, които съм гледала, този ми е най-по вкуса.
* Цитатите са по памет. Ще приема всяка достоверна корекция.
** John Malkovich не и отстъпва и на йота. Дори и това да не е първият филм в който съм го забелязала, то от този филм нататък го обожавам все по-вече и повече.
