Днес в пощата ми имаше 6/шест/ нови писма. Добре, че имам една спамърска и една нормална поща. Всички писма, бяха или от много далечни познати или от напълно непознати хора. Във всички писма, тези хора ми съобщаваха, че са станали част от голямото семейство на " книгата - лице" или "лицето - книга" /идея си нямам как правилно се превежда смислово Facebook/ и ме канеха да се присъединя, към групата на приятелите им, като разбира се, преди това аз самата се включа в "социалната мрежа".
Ако не е станало достатъчно ясно от заглавието, ще го кажа пак: "Няма пък! Няма и няма!" Мразим да мразим, ама и мразим някой да ми казва какво да правим!
Аз приятели си имам, малко но надявам се истински. Онзи ден, даже Гергината ме титулува, като приятелка. От това повече, здраве му кажи. И семейство си имам, какво семейство само! Имам, даже и интереси. Когато искам да се видя с приятелите - отиваме на кафе, на кръчма, на пикник, в краен случай пиша на скайп. Когато искам да съм със семейството си, достатъчно е да затворя очи, да се пресегна, да отида в другата стая, където спят децата ми и в най-лошия случай, да " вдигна" телефона. Когато искам да съм с нещата, който ме интересуват, отварям книга, пускам филм, отивам в нечий блог или форум. И мисля да спра до там, пък било и целия свят да се сбере и да се социализира, чрез специализираните мрежи.
От малкото ми наблюдения върху тази конкретната социална мрежа имам впечатлението, че е адски безмислено мероприятие. Преди да мразя да мразя и преди да мразя някой да ми казва какво да правя, най-мразя да правя безмислени неща.
П.П. Докато търсех подходяща картинка, се оказа, че не съм единствена. Разбира се.
