След Коледно, с подаръци.

Точно такова е настроението ми. Обичaм периода между Коледа и новата година. Дните са достатъчно малко и нямаш възможност напълно да се отърсиш от празничното настроение и да позволиш рутината да те погълне.
И докато планирам посрещането на новата година, тайничко се подсмихвам при мисълта за получените подаръци.

Първия подарък, дойде ден преди бъдни вечер. Двумесечната командировка на Георги свърши и той си пристигна във Варна съвсем символично в навечерието на празника. С него беше и господин Готие, с женствени форми и във вид на аромат.

Източник на снимката - мрежата.

Няколко дни по-късно, Дядо Коледа изпълни друга част от желанията ми. Когато писах писмото до него не очаквах, че ще започне с удовлетворяването им още тази година, но от вчера, ето тази приятелка вече е у дома.

Източник на снимката - мрежата.

Много ми хареса, нещо, което жената в магазина каза, докато ушиваше тегела под буквичката "А", за да ми я демонстрира: " Този тегел, е, за да се влюбите в нея!" Явно не беше разбрала, че се бях влюбила в мига, в който натисна педала и машината зажужа, като старателна пчеличка.
Още е в кашончето си и съм си обещала да не я вадя, преди да мога да и отделя поне два- три часа, за да се опознаем добре.

Ще бъде несправедливо, ако премълча и друга придобивка. Макар да я получих месец и нещо преди Коледа, тя до някъде фигурираше в скромния ми пожелателен списък, така че заслужава място и в този.

Източник на снимката - мрежата.

Миналата година малкото ми дете изгуби сапунерката, която Георги ми беше подарил, а аз имах болезнен, макар и завършил добре инцидент с неговия фотоапарат. Сега пак той / кой ли друг/ ме обзаведе с водолаза на Panasonic - DMC-FT2. Притежаването му е придружено с категоричното условие да не напуска моите ръце, а факта, че е противоударен и снима във вода ми се вижда някак ...преднамерен.
Изчетох дългата двеста !!! страници инструкция за употреба. Решена съм да извлека най-доброто от моите нищожни възможности и не толкова нищожните на апарата.

Като гледам този списък, мисля, че писмото до Дядо Коледа беше добра идея. Може би не съм била най-послушното дете и не точно добрия старец се е заел с изпълнението на желанията ми, но се знае, когато започнеш да искаш нещо, малко по-малко го приближаваш към себе си.

Подранило писмо до Дядо Коледа

Уважаеми Дядо Коледа,
Знам, колко си зает в края на годината и поради тази причина си позволих да ти пиша по-рано. Правя това единствено и само с желанието да те олесня и макар и малко да намаля силната ти ангажираност по време на празниците.
Не съм си и помислила, че пишейки ти достатъчно рано, ще получа някакво по-специално отношение, като изпълнение на желанията ми година след година или във вариант две в едно, примерно. Никак даже. Най-отговорно заявявам, че съм готова да изчаквам и дори пропускам получаването на подаръци през някоя от годините. Това пак единствено, за да направя живота ти по лек и приятен, а не, за да покажа колко напред трябва да бъда в списъка с добрите ...деца.
И така, изпращам ти своите предКоледни желания, само за да не се налага да се затормозяваш, чудейки се, какво ли да получа за празника.


Много бих искала, Дядо, една, ето такава машина:

Източник на снимката: мрежата

Обещавам толкова неща да сътворя с нея, че спокойно ще можеш да ме вземеш да замествам някое от джуджетата.

Освен машинката, Дядо Коледа, бих искала и един приличен фотоапарат. Съгласи се, голяма съм вече за сапунерките на децата. А и свършената на машината и не само работа, би било добреда се заснима от време на време, нали?

Източник на снимката: мрежата

Нямам никакви сериозни претенции в случая. Готова съм да се задоволя даже със стария апарат на Георги, ако ти, примерно решиш да му подариш нов.

Друго на което искам да ти обърна внимание е ето това скромно возило.

Източник на снимката: мрежата

 Трябва да призная, в настоящия момент, нуждата ми от него клони към нула, но както писах в началото на писмото, аз никак не бързам с получаването на подаръците. Все пак би било добре, тази куклича, да дойде при мен преди последния подарък в списъка ми. Не за друго, а за да привикна да я управлявам в условията на силната автомобилна конкуренция по нашите пътища.

Дядо Коледа, писмото ми е към края си. Искам да ти спомена само едно нещо, още. Не е нищо голямо и специално. Една малка къщичка на село, с малко дворче към нея. Не е кой знае какво, нали?! Нещо ето такова, примерно:

Източник на снимката: мрежата

Искам да те успокоя, че градината аз сама ще си я направя. И къщата сама ще обзаведа. Въобще, ще се опитам да те облекча в нелеките ти задачи, колкото се може повече.
И, най-накрая Дадо Коледа, искам да ти обещая, освен, че ще съм добро момиче, което се подразбира, други подаръци няма да ти искам. Това са подаръци за цял живот, така да се каже и ще са ми съвсем, съвсем додстатъчни.

Оставам твоя почитателка: