След Коледно, с подаръци.

Точно такова е настроението ми. Обичaм периода между Коледа и новата година. Дните са достатъчно малко и нямаш възможност напълно да се отърсиш от празничното настроение и да позволиш рутината да те погълне.
И докато планирам посрещането на новата година, тайничко се подсмихвам при мисълта за получените подаръци.

Първия подарък, дойде ден преди бъдни вечер. Двумесечната командировка на Георги свърши и той си пристигна във Варна съвсем символично в навечерието на празника. С него беше и господин Готие, с женствени форми и във вид на аромат.

Източник на снимката - мрежата.

Няколко дни по-късно, Дядо Коледа изпълни друга част от желанията ми. Когато писах писмото до него не очаквах, че ще започне с удовлетворяването им още тази година, но от вчера, ето тази приятелка вече е у дома.

Източник на снимката - мрежата.

Много ми хареса, нещо, което жената в магазина каза, докато ушиваше тегела под буквичката "А", за да ми я демонстрира: " Този тегел, е, за да се влюбите в нея!" Явно не беше разбрала, че се бях влюбила в мига, в който натисна педала и машината зажужа, като старателна пчеличка.
Още е в кашончето си и съм си обещала да не я вадя, преди да мога да и отделя поне два- три часа, за да се опознаем добре.

Ще бъде несправедливо, ако премълча и друга придобивка. Макар да я получих месец и нещо преди Коледа, тя до някъде фигурираше в скромния ми пожелателен списък, така че заслужава място и в този.

Източник на снимката - мрежата.

Миналата година малкото ми дете изгуби сапунерката, която Георги ми беше подарил, а аз имах болезнен, макар и завършил добре инцидент с неговия фотоапарат. Сега пак той / кой ли друг/ ме обзаведе с водолаза на Panasonic - DMC-FT2. Притежаването му е придружено с категоричното условие да не напуска моите ръце, а факта, че е противоударен и снима във вода ми се вижда някак ...преднамерен.
Изчетох дългата двеста !!! страници инструкция за употреба. Решена съм да извлека най-доброто от моите нищожни възможности и не толкова нищожните на апарата.

Като гледам този списък, мисля, че писмото до Дядо Коледа беше добра идея. Може би не съм била най-послушното дете и не точно добрия старец се е заел с изпълнението на желанията ми, но се знае, когато започнеш да искаш нещо, малко по-малко го приближаваш към себе си.

Бог се роди! Честита Коледа!

Източник: Pinterest

Сладки за пости и три от проекта двадесет ръкоделия.

От няколко години насам спазвам Коледните и Великденските пости. Приготвянето на ястия без животински продукти вече не ми е никакво предизвикателство, но виж със сладкишите е друго нещо. Добрата страна е, че хапвам по-малко сладко. Лошата или не чак толкова, че не мога съвсем без. А и не искам. И тук идва трудното. Времето на постите у нас става времето на тиквеника, баницата с локум, баклавата, щруделите и виненките не баба.
За баницата с локум вече съм писала. На виненките на баба, които вероятно са познати на почти всички /не защото баба ми беше известна, а защото са много лесни и разпространени сладкиши/ ще посветя някой следващ пост.
В този ще стане дума за един приятен с комбинацията от сладко и леко кисело щрудел. Предложението намерих сред кулинарните авантюри на Таня. Рецептата веднага ме грабна с присъствието на червените боровинки, които обогатяват по чудесн начин вкуса на ябълките.

Направих щрудела, или мини баничките, както ги е кръстила Таня с:

пакет фини кори;
5-6 ябълки;
100 гр. сушени боровинки;
150 гр. захар;
150 гр. галета;
една ванилия;
настърганата кора и сока на половин лимон
и олио за намазване на корите.

Загрявам фурната на 160 градуса с вентилатор.
Настъргвам ябълките и колкото се може по-бързо ги заливам със сока на лимона, за да не потъмняват. Добавям настърганата кора, захарта, галетата и ванилията.
Приготвям щрудела по следния ужасно лесен начин. Намазвам всяка кора добре с олио. Прегъвам я на две по ширина и пак намазвам. Слагал лъжица плънка на тясната страна, като я разпределям по дължината на кората, но оставям по два пръста в двата края. прегъвам навътре, върху плънката тези два края и после завивам на стегнато руло. Редя в намазана тавичка и пека до златиста коричка.
Когато изкарвам от фурната всеки хляб, питка или баница, които правя, винаги напръсквам с вода и завивам да се задуши. Коричката на хлябовете и питките става по-хрупкава и мека, а кората на баниците се накъдря игриво и се троши една идея по-малко.
Топлия щрудел престоя завит десеттина минути и щедро го наръсих с пудра захар.

Компания на щруделите с червени боровинки правят топките за елха, които изработих тази година. Те също бяха част от проекта ми за двадесет неща, които искам да направя с ръцете си. Всяка година добавям по една играчка на елхата ни за Коледа. Голямо удоволствие ми достави, че тази година играчките излязоха от моите пръсти.
За матрици използвах две топки от стиропор, а за харртиените парчета жертва стана биография на Маршал Жуков. Искам най-отговорно да заявя, че не съм била толкова олепана в тесто и хартия в живота си до момента, в който се заех с папие маше. Уж нищо и никакви топки, но настава такова мацане, че не е за раказване. Моментът със брокатените звезди също не отстъпва по цапане. Освен по топките лепило имаше по дрехите ми, по плота, по косата ми, а звездички имах на някои съвсем неочаквани места.

 

След, като лепилото по топките изсъхна заеха подобаващото им място на клонките на елхата.

Подаръци ще има, за всички от сърце.

Първи декември е и вече нищо не може да ни спаси от коледния дух. Той лавинообразно завладява блог пространството, не само на местна почва.
Предколедните постове освен настроение, понякога носят  и подаръци. Една от първите е норвежката Лин, чийто блог следвам от скоро. Стилните й, снежно бели страници ме завладяха с изчистения, направо аскетичен интериор, който показва, както и с различните идеи за изработване на дребни аксесоари за дома.

Източник на снимката: HOME by Linn

Какво ми донесе добрият старец,

който добре, че не е старец, а често не е и добър.

Знам, хвалбите не са хубаво нещо, но това не е хвалба. Това е израз на желанието ми постоянно да говоря за него, да го докосвам, разглеждам, използвам, а в моментите, в които не мога просто да го поглеждам или да знам, че е близо до мен. Да, комерсиална съм и понякога вещите ме вълнуват. Особено, когато са в услуга на една от най-големите ми страсти. Тогава спират да са вещи и се превръщат, в библиотеката в чантата ми, примерно.

Весела и Щастлива Коледа!

Нека ни донесе светлина в сърцата и здраве и усмивки в живота!

Коледни щрихи, трета част.

Вчера и днес до обед имах силно главоболие. Надявам се, че съм намерила " моето лекарство", но за съжаление днес не издържах и преди да се докопам до тубата с перличките пих аналгетик. Сега, хем искам, да знам, дали това е моето лекарство, хем никак не ми се иска да ми се налага да разбирам. За да залича неприятното усещане от мъчителните мигренозни пристъпи имам нужда от голяма ударна доза коледно настроение. Старите коледни картички, които изрових от мрежата са много ефикасно средство.

Като малка, семейството ми не празнуваше Коледа. Даже не знаех, какво е. Съвсем по социалистически, празнувахме само настъпването на новата година и чакахме дядо Мраз. А този дядо Мраз, както повечето неща в онова време беше някак скучен и постен. Затова всяка попаднала ми от някъде подобна стара коледна картичка беше истинско съкровище за мен.

П.П. Тая с плимута ми е любима. Момчета с червени бузи и момичета с бретон на букли.Никой не рисува вече хората така.

Коледни щрихи, втора част.

Винаги съм знаела, че не съм творец. За сметка на това съм се старала да повтарям добре и старателно нещата направени от истинските творци.

Коледа 2010.

Идея за коледната украса, както и много други намерих в кокетното и уютно виртуално ъгълче на Мариета. Отида ли в Етрополе, задължително ще го посетя и реалното й магазинче. Материалите, Фимо, форми за сладки и цветна панделка са повече от достъпни. Да не забравя точилката! Отделеното време беше пренебрежимо малко, а резултатът - семпло коледно дръвче, вече радва погледа на Гого.

Коледа 2010

Коледа 2010.

Рецептата за линцер сладките си харесах при Ladybug.

Линцер сладки.

Тези сладки са доказателство, колко гениални, в случая вкусни могат да бъдат простите неща. За тази поезия от маслен вкус и бадемово-лимонов аромат са ви нужни:

Линцер сладки

 50 гр. лешници/орехи (аз сложих бадеми);

225 гр. бяло брашно;

75 гр. захар;

150 гр. масло, нарязано;

ситно смляна кора от половина лимон, (аз добавих и от портокал);

1 жълтък;

Малиново сладко за слепване ( моето беше от кайсии, лично производство)

Пудра захар за поръсване

Смиламе ядките. Смесваме брашното и захарта в купа. Добавяме маслото, нарязано на ситно, и с ръце месим до получаването на ситни трохи. Прибавяме смлените ядки, кората от лимона и жълтъка. Отново месим се до еднородно тесто, което престоява за около час в хладилника.След, като тестото е престояло в хладилника, загряваме фурната на 180 градуса.* 

Разточваме тестото на не много тънка кора, леко чупливо и лепкаво е, но се работи лесно. Печем в загрята фурна около 15-20 минути. Опечените и изстинали бисквити слепване две по две и поръсваме с пудра захар.  

Аз предвидливо удвоих дозата и след като ги слепих ми се получиха към тридесет божествено крехки, уханни бисквитки.

Линцер сладки

* Казвала съм и преди, винаги пека с вентилатор и за това свалям 20 градуса от температурата за печене дадена в оригиналната рецепта. До сега тази стратегия не ме е проваляла.

Коледни щрихи

Обичам да съм подготвена, особено за празниците. От години не чакам последните дни и Купувам подаръците месец - два преди Коледа. Имам ясна представа, какво би зарадвало близките ми и попадна ли на подходящата вещ, не чакам. За края на ноември и началото на декември оставям само дребните неща, които да завършат подаръка. Така и тази година.
Избрах "довършителните щрихи" към подаръците на любимите ми хора от място, което посещавам често - Etsy магазинчето на Nana . Убедена съм че са малко дамите в блог пространствотото,  които да не са посещавали блога й и въздишали пред нещата които тя изработва.
Вероятността децата ми или Георги да се интересуват, какво пиша тук е нищожна, но дори и заради нея няма да покажа сега нещата, които Nana направи за мен. Ще сложа само това,
което тя изпрати в добавка и аз искам виртуално да й върна обратно!