Отидох на кино скептично настроена, предполагайки, че филма няма да ме впечатли. Оказах се права. Обичам да съм права! Явно от многото приказки, от мненията, рекламите и разните "ох" и "ах", от впечатленията ми за "ох"кащите и "ах"кащите, бях отсяла за себе си някакъв извод и той излезе верен.
И така, даже не мисля, че е редно да се коментира баналната фабула, малоумните персонажи и факта, че нацията готова да окупира всяко показано и парченце земя започва да ми разправя: " не правете така!". През цялото време не можех да се отърся от аналогията с "Танцуващият с вълци". Един въпрос само ме загложди. Ако "аватар" е въплащението на божество, ако е образ за връзката на божеството с ...простосмъртните, то как трябва да го разбирам? Хората бяха божествата ли, щом си имаха аватари?
Итересно ми е, как така нито веднъж не попаднах на умерен коментар за филма. Не дори на лош. Не мисля, че съм уникална, че разбирам от филми, в това съм убедена. Извода е че, сигурно не съм търсила достатъчно.
Колкото до 3Д-то. Ами хубаво е, въздействащо, ново. Обаче явно аз не съм човека за това. Вероятно съм старомодна, но ме заболя глава, носът ме сърбеше, там където бяха очилата и през цялото време с периферното си зрение виждах рамките.
В общи линии, ходенето ми си заслужаваше, за да имам мнение за " най-касовият филм на всички времена" / рекламата и добрият PR са велика сила/ и за да знам какво е 3Д.
Ще отида да гледам 3Д отново, заради Alice in Wonderland, на Тим Бъртън. От сега знам, че ще си изляза доволна от салона.
