1.Haathi Mere Saathi (1971) или на български " Слонът мой приятел" - Освен че е продукт на огромна индустрия, за мен е първият филм разкрил ми магията на големия екран и привлякъл ме пред него за цял живот.
2.Star Wars (1977) - Ако сърцето ви не е подскачало при новината, че са пуснали билетите за "Междузвездни войни", ако не сте чакали няколко часа опашка за билети, ако не сте държали новозакупените билети с треперещи от вълнеието ръце, ако не сте ги гледали с очите на сдобил се със съкровище иманяр, ако не сте притихвали в залата в очакване, не, не сте гледали кино!
Господин Lucas ме спечели за приключенската фантастика в ония години, а после с последните/първи три епизода категорично ме изгуби за сагата.
3.Stalker (1979) - Много вероятно е да се изложа, коментирайки филм на Andrey Tarkovskiy, но... Има и такова кино. Без ефекти, без екшъл сцени, без пищни декори. Кино, като хипноза или като неочакван страничен ефект от подлагане на ядрено лъчение.
4.Amadeus (1984) - Ако все пак трябваше да подреждам класация, " Амадеус" на Milos Forman щеше да я оглавява. Киното, класическата музика и най-вече музиката на Моцарт вече не бях същите за мен.*
5.Brazil (1985) - Гледах го години след излизането му на екран подведена по думите на познат, според който филмът бил комедия ?!? Излязох от залата, като ударена по главата с тежък предмет. До тогава не знаех, че надежата може да бъде изсмукана, смачкана и напълно заличена от лицето на земята и в частност от моето съзнание. Бившият ми съпруг, който тогава имаше неразумието да дойде с мен на "непроверен" филм ми беше силно обиден, че съм го подвела, а аз с дни сънувах мрачни тъмни и безизходни сънища. Ако това не е достатъчно "Бразилия" на Terry Gilliam е един от най- тежките и мъчителни филми, които съм гледала и обожавам!
6.The Mission (1986) - Цивилизацията е смъртоносна, а изкуплението може да дойде в неподозиран момент, с неочаквано лице.
7.The Fisher King ( 1991) - Отново Terry Gilliam, но този път носещ надежда, утеха и опрощение. "Кралят на рибарите" типично е забъркан от множество съставки и с препратки, почти във всяка дума и сцена. Търсенето на връзките и скритите послания винаги ми е доставяло огромно удоволствие, особено ако в търсенето ме съпровождат Jeff Bridges и Robin Williams.
8.Pulp Fiction (1994) - Лудият гений на Tarantino избухва с пълна сила и освен, че / къде той, къде сциентолозите/ изстреля John Travolta отново в звездна орбита, накара Christopher Walken да носи ръчен часовник в ануса си, Bruce Willis да не иска да се раздели с него / часовника не Уолкън/, а Samuel L. Jackson да произнесе един от най-запомнящите се след Хамлет монолози. "Криминале" е154 минути гарантирано забавление до степен да цвиля от кеф пред екрана.
9.Carne Tremula (1997) - " Жива плът" и Entre Las Piernas ( 1999) - "Между краката" бяха първите крачки от пътешествието ми във филмите на Almodóvar, Manuel Pereira и Amenabar. Не помня кой от двата гледах по-напред, няма и значение. За увлечението ми испанското кино тези филми бяха, каквото беше " Слонът мой приятел" за увлеченито ми по киното въобще. Искрени, цветни, пълнокръвни, емоционални и объркващи, като самия живот, те ми разкриха нов свят, където успешно можех да лекувам отегчението си от продукцията на Холивуд. За голям късмет стартът ми в испанското кино беше в компанията на неустоимия Javier Bardem.
10. Този ред със съвсем равни заслуги си поделят The Matrix, Sophie's Choice, отново Terry Gilliam с The Adventures of Baron Munchausen, моят и на Георги любим Tim Burton и неговата Big Fish, Children of a Lesser God, Moonstruck и за пореден път Боби Де Ниро в Angel Heart и Awakenings.
| |
Обичам звездичките.
* Много добро есе за филма, тук.
