Винаги съм подозирала, че съм самотник по природа. До сега от отглеждане на деца и мъже, готвене, чистене, работа и още много подобни не съм успяла да разбера, дали е така. Обожавам си децата, мъжа, обичам близките си, но мисля, че бих преживяла не малко хубави дни със себе си ако знам, че любимите ми хора са добре. В този ред на мисли, в една подобна, миниатюрна, феерична, shabby chic дамска мечта бих преживяла чудесни моменти. Сама.
И понеже съм многопластова, и разнолика и със сигурност с едно не може да ми се угоди доволно бих живяла и в дома, където е тази библиотека. Подозирам, обаче че този дом се намира единствено във фантазията на Carl Spitzweg
Снимките са от тук, от тук и от уикипедия.
П.П. Щях да забравя. Бих искала да видя мечтаното гнездо на Гаргата, разбира се.







