Понеделникът ми беше шантав ден. Всичко вървеше на обратно и с всеки час нещата се объркваха все повече до момента в който Тони се появи с един ароматен армаган. Учудвам се, как след нея не се беше събрала опашка от граждани подмамени от носещия се аромат на прясно изпечени хлебчета. Сега, като го пиша, отново се изумявам. Една непозната синеока дама беше изпекла хлебчета за мен.
През уикенда се бяхме разминали, основно по моя вина и соленките, които си бях харесала при нея покрай инициативата Pay it forward били на свършване, та затова преди да дойде при мен тя пекла хлебчета и за завършек добавила в пакета божествени дребни сладкиши.
Няма нужда да казвам, че понеделникът вече не беше толкова кофти. Даже обратното. За ужас на колегата, който изпитва волята си с някаква строга диета ароматът на топлите и хлебчета се носеше из магазина до края на деня.
До следващият ден беше останало само това:
