Малко гръцка митология

След прочитането на "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии" си припомних колко интересна ми е била винаги гръцката митология. Няколко седмици след това, т.е. преди един- два дни, аз и моето любимо семейство отидохме да гледаме "Сблъсъкът на титаните". Ето по малко и за двете истории и за приликите и разликите между тях.



В "Похитителят на мълнии" на Рик Риърдън митологията на нашите съседи е представена точно така както съм я учила. С една малка промяна обаче: Персей (Пърси Джаксън) беше син на Посейдон. Докато четях мислех, че това е така, но пишейки поста се разрових в Уикипедия и открих, че Персей е бил син на Зевс. Иначе нищо не беше променено или объркано. Книгата преразказва подвизите на митичния герой Персей. Беше изключително занимателно да чета не само забавната фантастична история на полубога Пърси Джаксън, а и интересните митове и легенди за Великите и техните прищявки. Сравнена с филма за Боговете на Олимп, книгата, както винаги, е доста по- добра. Препоръчвам на всички, малки и големи, да я прочетат. Историята разказва за това как малкият побойник в училище Пърси пораства за отрицателно бързо време и се превръща в момчето, спасило света от унищожителна война, породена от споровете на боговете. По пътя си към Подземното царство той и верните му приятели- красивата дъщеря на Атина- Анабет и сатирът Гроувър, преживяват какви ли не премеждия. Половината богове на Олимп се опитват да ги използват за свои си цели, всички обаче водени от титана Кронос (баща на Зевс, Посейдон и Хадес), който се опитва да накаже синовете си и да се възцари отново. Нашият велик герой успява да оправи положението в последния момент и всички са повече от щастливи. Или поне за сега. И тази книга не можах да оставя дори за момент (това отново значи четене по време на часовете).
Сега относно "Сблъсъкът на титаните". Филмът, в идеята си на такъв, ми хареса. Но разказът за боговете, техните синове и всичко останали беше оплескан от американците, така както само те могат. Тук Персей беше наистина син на Зевс, но като всеки горд американец нарече горгоната Медуза "кучка". Тя, на свой ред, беше една огромна змия, което в същност не съвпада с митологията. Красивата преди Медуза е превърната от Атина в жена с поглед, вкаменяващ всеки, който погледне иначе привлекателни й очи. Изящната й дълга коса е била заменена от богинята със змии. Но повече промяна в нея не е имало (то това й е било предостатъчно). Във филма се появи и Йо, която пазеше Персей, докато той порастваше. При срещата им явно нашият герой доста си падна по нея, тя също си го хареса. До леговището на Медуза тя беше убита, но в края на филма любящият баща Зевс реши да награди сина си, който избра да остане на земята като човек, връщайки обратно любимата му Йо. И сега отново четейки за жената превърната в юница из уикипедия, откривам, че в историята си тя няма срещи или нещо общо с Персей. Други несъответстващи с митологията сцени не се сещам. Този път и аз не бях много доволна от това, че филмът беше на 3D. Двете с майка ми не можахме да проследим иначе добре направените бойни сцени, тъй като всичко беше изключително бързо и даже малко ми се размазваше пред очите.



До тук с богове, полубогове и митични същества.Все пак ми беше много приятно и интересно да проследя и двете истории и доста се забавлявах.

Източник на снимките- мрежата.

Да пропуснеш Коледа, Джон Гришам

Беше ми странно да чета за коледни приготовления и преваляващ сняг при настъпващото с всички сили лято навън.
При първите няколко абзаца имах чуството за дежаву. После се сетих, че, а, аз съм гледала подобен филм. След като порових в нета се оказа че филма не е подобен, а направо е по книгата. Помня филми и книги, като слон. Дори и слабите. През цялото време макар, че знах, как ще се развият събитията много, ама много исках Лутър да успее да осъществи замисъла си, да замине за Карибите и да натрие носовете на всички сноби около себе си. Това със американските добросъседски отношения никога няма да го разбера. Всеки добронамерен американски съсед, според мен е нищо друго освен нахален и любопитен натрапник умиращ от желание да си вре носа в чуждите работи. Точно такива бяха и тия на Гришам. Защо накрая се размекна и реши да ги вкара в ролята на " спасителите на Коледата" не знам. Щастливия, изпълнен със светлината на коледните лампички и огласен от коледни песни край никак не ми беше по вкуса.
Докато четях книгата имах чуството, че Гришам е седнал пред горящата камина с яйчен коктейл до себе си, с крака завити в плетено одеало и лаптоп на коленете и си е казал: "Я, да видим какво мога да сътворя на бързо. "
До края не можах да усетя какво е новелата. Подигравка към всичката лудост ширеща се по празниците в Америка / и не само там/ или лигава коледна история - сценарий, за също такъв филм. Ясно е, че към цялата история е подходено с хумор, но аз не можах да го усетя в редовете, макар да знаех, че е там.
Доколкото знам и за добро това е единствената " различна" книга на Гришам, който по мое мнение иначе е абсолютен майстор на адвокатските трилъри.

П.П. Не можах да си намеря цитати.
П.П.П. Жаклина винаги казва: " ...зависи от фазите на луната." Дълбоко съм убедена в правотата й и съм сигурна, че в два различни дни, впечатленията ми от една и съща книга ще са различни. Днес те бяха такива.

Една бърза фотосесия

Нашето "турбо" толкова рядко позира за снимки....

Уикендът ми премина под знака на "Седмата жертва"

на Александра Маринина. Това е първата нейна книга, която прочитам и със сигурност няма да остане последната. "Всичко наопаки" вече ме очаква.
До сега отдавах абсолютно заслужено първенство в писането на криминални романи на трима: сър Артър Конан Дойл, сънародничката му Агата Кристи и американският им събрат Реймънд Чандлър. Е, госпожата подполковник съвсем достойно се нарежда след тях и получава моите почитания.
"Седмата жертва" е динамично криминале написано изцяло в традиците на жанра - заплетено разследване, злодей, невинни жертви и умни следователи. Книгата не ми позволи да я оставя от момента, в който я подхванах и четиристотин и няколкото страници изхвърчаха неусетно. На няколко пъти имах глупостта за помисля, че хващам подсказките на авторката и знам, кой е убиеца. Тя, за моя радост се оказа по-умна от мен и в края на историята приятно ме изненада, като ми показа, че съм грешала.
Понеже успоредно с началото на " Седмата жертва" четях и края на "Изгубеният символ" съпоставянето на двамата автори беше неизбежно. Е, Дан Браун може само да диша праха на г-жа Маринина. В начина й на писане има стил и класа, която се придобива с векове култура.

Цитати имаше много. Избрах си тези два:
"скъпа, ти винаги си права, защото си жена, а жените, както е известно, винаги са прави."

" - Трудете се младежо.- Старият експертс назидателен жест посочи с пръст поставената пред Сергей бланка със залепена на нея снимка, от която оперативният работник прерисуваше татуировката. - Трудът трябва да тежи, инак ще се превърне в хоби и вие ще престанете да разбирате за какво ви плащат заплатата. Не търсете леките пътища в живота."

Днес е Гергьовден.

/Икони и стенописи на Таня Кондова-Пенева/

Да му е живо и здраво името на моя Георги!
Да е живо и здраво името на всички които празнуват днес!

Най- хубавите бисквити

на Йоана придружават сутрешното ни кафе вчера и днес. Наистина са много хубави, а освен това и лесни за приготвяне. Поради обективни причини пропуснах махлебито и тонка боба, но мисля следващия път да си осигуря поне една ако не и двете съставки.
П.П. Глазурата ми отне повече време от тестото за бисквитите.

Дан Браун, Изгубеният символ

/Тази корица повече ми харесва. /

Ако на човек му се чете динамична история "Изгубеният символ" на Браун е точната книга за тази цел, особено ако се пренебрегнат постоянните му напъни да внуши на читателя, как Америка е майката и бащата или поне основния пазач на световната култура. Предполагам, че изсмуква от пръстите си по-голямата част от загадките и решенията, но ми беше интересно да следя разплитането им, а и след "Шестото клеймо" не съм очаквала друго. По едно време имах чувството, че Браун се е цанил за рекламен агент на масонството, столицата си и собствената си страна, но не веднъж надничах в нет-а заради едно и друго, а снощи зарязах домакинските си задължения и най-нагло седнах на компютъра да я дочета. Това е явен признак, че книгата ме е "хванала".
И аз, като Стоян не можах да разбера защо ЦРУ е забъркано в цялата история и най-вече как? Може да не съм чела внимателно, но не ми стана ясно как шефката на службата за сигурност на управлението е придобила онзи лош видеозапис за добрите чичковци масони.

Много бих искала да видя " Меланхолия1" на живо: