Показват се публикациите с етикет Александра Маринина. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Александра Маринина. Показване на всички публикации

вторник, 18 октомври 2011 г.

Книги, книжки и книжлета.


Една от малкото добри страни, на една варненска верига супермаркети е поредицата кулинарни книжки, които клиентите им могат да получат срещу натрупани при пазаруване точки.
Този път точките ми стигнаха за две книжки.






Дълго време търсих тази детска книжка.



До скоро даже не помнех заглавието. След като преразказах, във форума на една онлайн библиотека, какво си спомням от от книгата,  успяха да ми го подскажат, но така и не вярвах, че някога ще я намеря. Продавачите на стари книги са сред любимите ми хора.

През юли, в морската градина на Варна за втори път се организира "Алея на книгата". Този път участваха повече издателства и намаления имаше почти навсякъде. Обзаведох се  с първата си книга на вече любимата ми Александра Маринина.


Един ден, заедно с продуктите в торбите ми се озова и " Стари градски рецепти". Помня, че него ден, я четох, не, като готварска книга, а като художествена литература.



Инициативата Имаш ли блог, на издателска къща Лик, продължава. След като преди време се сдобих и борих със " Светът на исляма", сега е ред на " Посланията: Комуникационните умения".


Интересното е, че не тази книга бях избрала. Исках да прочета "Офисният живот", но явно в издателството е станало объркване. Реших, че щом тази книга е дошла при мен, нея ще чета.

Оказва се, че "няма да купувам книги" си остава само намерение. Явно, дори нашествие не може да ме спре.

сряда, 19 май 2010 г.

Александра Маринина отново

ме изненада. Този път не с "лошия" в книгата, а със самата история. Криминалната линия във " Всичко наопаки" е малко застъпена. Някак е само повод да бъде разказана историята. А историята е интересна и интригуваща и се чете бързо, бързо.
Не мога да спра да се усмихвам на типично руския начин на изразяване. Преводачката Здравка Петрова добре си е свършила работата.

" Кой идиот е измислил това правило, че хората трябва да обичат роднините си и да се стремят да бъдат близо до тях? Ето този идиот го мразя най-много. Човек трябва да обича себе си и хората, които обича, а не онези, които трябва да обича. Мразя и онзи идиот, дето е измислил, че да обичаш, означава постоянно да си заедно с хората, които обичаш и да общуваш с тях."

" Е, да, садист съм. Знам това. Но знам и друго: без болка и без травми няма резултат. Ако искаш да постигнеш нещо - бъди готов да те боли, да се страхуваш и да ти е тежко. Сладки са само курабийките, от които се дебелее, а безплатно е сиренето в мишия капан. За всичко се плаща"

понеделник, 10 май 2010 г.

Уикендът ми премина под знака на "Седмата жертва"


на Александра Маринина. Това е първата нейна книга, която прочитам и със сигурност няма да остане последната. "Всичко наопаки" вече ме очаква.
До сега отдавах абсолютно заслужено първенство в писането на криминални романи на трима: сър Артър Конан Дойл, сънародничката му Агата Кристи и американският им събрат Реймънд Чандлър. Е, госпожата подполковник съвсем достойно се нарежда след тях и получава моите почитания.
"Седмата жертва" е динамично криминале написано изцяло в традиците на жанра - заплетено разследване, злодей, невинни жертви и умни следователи. Книгата не ми позволи да я оставя от момента, в който я подхванах и четиристотин и няколкото страници изхвърчаха неусетно. На няколко пъти имах глупостта за помисля, че хващам подсказките на авторката и знам, кой е убиеца. Тя, за моя радост се оказа по-умна от мен и в края на историята приятно ме изненада, като ми показа, че съм грешала.
Понеже успоредно с началото на " Седмата жертва" четях и края на "Изгубеният символ" съпоставянето на двамата автори беше неизбежно. Е, Дан Браун може само да диша праха на г-жа Маринина. В начина й на писане има стил и класа, която се придобива с векове култура.

Цитати имаше много. Избрах си тези два:
"скъпа, ти винаги си права, защото си жена, а жените, както е известно, винаги са прави."

" - Трудете се младежо.- Старият експертс назидателен жест посочи с пръст поставената пред Сергей бланка със залепена на нея снимка, от която оперативният работник прерисуваше татуировката. - Трудът трябва да тежи, инак ще се превърне в хоби и вие ще престанете да разбирате за какво ви плащат заплатата. Не търсете леките пътища в живота."