Есенно в събота

източник на снимката: http://kathrynra.tumblr.com/

Обичам есента! Не обожавам я, а обичам всичко свързано с нея.
Щипещия хлад на сутрините, когато извеждам кучето в сумрака на утрото и меката топла жилетка, която обличам. Дъждовните дни и копнежа да си остана в уюта на дома, да пресадя цветя, да сложа други във ваза, да сготвя супа и да опека тиква. Кучето и котарака безцеремонно да завземат позиции върху мен, а аз да чета седнала неудобно за да не ги разместя. Миризмата на печен пипер в следобедите и изобилието от плодове и зеленчуци по пазара. Затворените обувки, саката и шаловете. Спането на отворен прозорец с дебела завивка. Хризантемите и безлюдния градски плаж.
Обожавам есента!

"Темпо темпо боядисвай... и за миг не се улисвай!" *

Кое е общото между спрей с боя, метални шайби и бижута? -
Намерението ми да превърна едното в другото, като съчетая елементи, които първоначално не са предвидени за съчетаване и чиято употреба е далеч от това да висят на нечий врат.
След участието ми в Park Art Bazar 4 и разнообразието от идеи и елементи, които видях там беше почти неизбежно да не поискам да опитам. Далеч съм от мисълта да правя като страхотните бижута на KrepeJ, но определено ще опитам мой вариант.

Резултатът от взаимодействието на тези, скоро в страничката ми във Фейсбук

Идеята да използвам гайки, шайби и други подобни за бижутата, които правя не ми е от вчера, а наличието на услужливи приятели много помага за осъществяването й. Благодарение на Петър /http://www.perocar.com/, който няма нищо общо с бижутата, но пък е много добър в забъркването на бои се сдобих и с втория елемент, нужен ми за "проекта". От неговото магазинче на Пиротска в София си донесох два спрея, точно в цвета, който желая - мръсно бяло и бебешко розово. Както може да се предположи, бебешко розовото не е точно най-търсената авто боя и поради тази причина, ми беше приготвен спрей, специално за мен, точно с нюанса, който аз желая. Голям кеф!

Кой казва, че авто боята е само за автомобили. Perocar

Единственото, което се иска сега от мен е да събера части и материали в едно и да направя нещо, което да се харесва и да радва мен и евентуалния си бъдещ притежател. Това ще е бижу с история, а продължението също ще намерите във Фейсбук: https://www.facebook.com/kat.jewellery, така че..."to be continued"...

* из филма "Баща ми бояджията"

За първите пъти

За първи път отидох в най-югоизточната точка на България.
Опитах маракуя за първи път. От растението.

Направих първия си HDR.
За първи път бях на едно място извън дома си цели осем дни.

Пих мляко с мента. За първи път.
Хубаво нещо са първите пъти.

Carpe diem

Събота, но съм на работа. В офиса, по точно, защото редувам работата с ровене в мрежата, четене на статии, любими блогове, разглеждане на Tumblr и Behance, слушане на музика. Пълня се с нещата, които ме радват.
Лека, с център и доволна съм.
Carpe diem! Много е важно!

Истинските мъже?

Оказва се, че имам първи брой на списание Егоист:
" Е, твоите колко са? По принцип това е въпрос, на който никой мъж не иска да отговори откровено. Защото единствено учениците и новобранците знаят точния отговор. Истинският мъж им е изгубил бройката още преди години."
                                                                                                               Антоний Кочев
                                                                                  из. Цифромания, сп. Егоист, бр.1

Отивам да преброя колко истински мъже съм познавала.

У дома

Откривам отново хубавата си къща. Толкова от себе си вложих в нея, когато не бях само аз, а сега, когато съм не я забелязвах с месеци и с малки проблясъци на ентусиазъм се грижех за нея само по задължение.

Преоткривам готвенето и най-вече правенето на сладкиши.

Не успях да умъртвя почти никое цвете и неочаквано с оглед на ситуацията да доведа до цъфтеж няколко орхидеи.

Домът ми е направен, да е убежището ми, припомням си го през последните дни и малко по малко започвам да се грижа за него, като за моя най-външна обвивка. Давам му топлина и обич и го съживявам.

Матриархат

След продължили няколко месеца рокади в имението, при сурикатите вече е категоричен матриархат и майката сурикат е единствен и пълноправен управител. /Дори на крушките и контактите за смяна. /

Добрите новини са закованите петдесет и пет килограма, както и новия ProBook и почти новия DSLR 3100, които правят нещата доста по-лесни и в пъти по-смислени. Постоянната добра новина са приятелите, да са ми живи и здрави.

Лошата новина, все още се уча да опитвам света, без да го споделям с някого, но съм убедена, че все някога и това ще започне да ми харесва.