"Темпо темпо боядисвай... и за миг не се улисвай!" *

Кое е общото между спрей с боя, метални шайби и бижута? -
Намерението ми да превърна едното в другото, като съчетая елементи, които първоначално не са предвидени за съчетаване и чиято употреба е далеч от това да висят на нечий врат.
След участието ми в Park Art Bazar 4 и разнообразието от идеи и елементи, които видях там беше почти неизбежно да не поискам да опитам. Далеч съм от мисълта да правя като страхотните бижута на KrepeJ, но определено ще опитам мой вариант.

Резултатът от взаимодействието на тези, скоро в страничката ми във Фейсбук

Идеята да използвам гайки, шайби и други подобни за бижутата, които правя не ми е от вчера, а наличието на услужливи приятели много помага за осъществяването й. Благодарение на Петър /http://www.perocar.com/, който няма нищо общо с бижутата, но пък е много добър в забъркването на бои се сдобих и с втория елемент, нужен ми за "проекта". От неговото магазинче на Пиротска в София си донесох два спрея, точно в цвета, който желая - мръсно бяло и бебешко розово. Както може да се предположи, бебешко розовото не е точно най-търсената авто боя и поради тази причина, ми беше приготвен спрей, специално за мен, точно с нюанса, който аз желая. Голям кеф!

Кой казва, че авто боята е само за автомобили. Perocar

Единственото, което се иска сега от мен е да събера части и материали в едно и да направя нещо, което да се харесва и да радва мен и евентуалния си бъдещ притежател. Това ще е бижу с история, а продължението също ще намерите във Фейсбук: https://www.facebook.com/kat.jewellery, така че..."to be continued"...

* из филма "Баща ми бояджията"

Ето Го! "Обърнете внимание" магазинът.

Гаргата от вчера сън не е спала. И аз почти. Причината - онлайн магазина, за който споменах няколко пъти вече е реалност в мрежата.

Към края нещата станаха главозамайващо бързо. Страница във Facebook / продължавам да не го харесвам/, пост във форума на Flowersnet и колелото се завъртя.

От тук нататък ...Nota Bene!

Копчета и кордели*

Копчетата са ми отколешна слабост. Малка и на пръв поглед незначителна вещ, а присъства непрестанно в живота ни. Едно копче може да носи толкова история в себе си.

Нямам никакви претенции за авторство върху идеята за бижута с копчета. Не знам кое е било първо - мярната картинка в мрежата или картина на гривна в моята глава. Харесва ми да използвам материалите не по първото им и най-естествено предназначение и винаги търся другото им лице.

Първата ми гривна с копчета беше плаха. Полупрозрачни копчета с близки пастелни цветове. Още я нося и даже направих обеци към нея. Също толкова плахи. 

Следваха други две гривни. Те станаха подарък. Две продавачки видяха моята и я намериха за много интересна. Казах им, че ако донесат копчета аз ще им направя гривни. Не вярвах да го приемат сериозно. Е, те ме изненадаха, като донесоха копчета, аз тях, като изпълних обещанието си. 

Гривната, която направих след това беше много по-цветна, с малки, но много копчета. Тя също стана подарък, този път за дъщерята на приятелка. Детето си я заслужи, понеже силно й се израдва, когато я видя на моята китка.

После повод за гривна стана разшиването на едни завеси. Имаха гладки копчета в плътно тъмно червено. Колкото и да не е моят цвят за час ги комбинирах с бели и наредих. Не ми харесва да ползвам пластмаса в украшенията и го правя много рядко, но копчетата са едно от най-добрите й приложения в бижутата. 

Последните гривни, които направих и които, вече чакат бъдещите си притежатели са ми най-любими. Копчетата по тях са избирани специално за да бъдат там. 

 

  

Колието с копчета беше най-голямото предизвикателство. Все още не съм сигурна, дали успявам да усетя границата между добрия и претрупания вид. Надявам се да получа отговор скоро, когато някой го хареса за себе си. Или пък не.

Това беше частта с копчетата. Корделите предстоят.

Всички показани тук украшения скоро ще могат да бъдат разглеждани и /дай боже/ закупувани в онлайн магазин.

*"Копчета и кордели" е българското заглавие на сериала "I'll Take Manhattan", направен по едноименната книга на Джудит Кранц.

Онлайн магазин за ръчно правени бижута на хоризонта.

Началото.
Както казах в предния пост и както се случва често, нещата започнаха съвсем несериозно и без никаква идея за това, което става сега.

Съвсем в началото беше Жаклин и нейните " зелени рецепти".
" По - добре да давам пари за мъниста и елементи - често ми повтаряше - и после да подарявам гривни и колиета на приятелките си, отколкото да давам пари за лекарства със зелени рецепти". Низането на синци и правенето на украшения за близки и далечни, познати и непознати беше нейния начин за разтоварване.

Като един от най-добрите й приятелки и жена, която безкрайно обича всякакви висулки, за кратко време се обзаведох с голямо и разнообразно количество украшения.

После едното доведе до друго. Мрежата, Pinterest, варненските магазинчета за мъниста, а в последствие и Ebay си казаха думата и количеството украшения, които сама си бях направила, бързо надмина тези, които Жаклин ми беше подарила.
Вълната от ръчно творчество естествено преля към деца и приятелки и приятелки на децата, а как Гаргата се забърка във всичко това даже нямам спомен вече.

Идеята
явно се е въртяла в главите и на трите ни и само е чакала някой да отвори уста.
След много разговори, планове, промени, още разговори и много часове пред компютъра от страна на Гаргата, онлайн магазина, в който трите ще се опитваме да продаваме нещата които правим е на хоризонта.

И сега
сме в очакване, ще стане ли? Как ще се случва? Имаме надежди, но без големи очаквания. Искаме да видим, че можем да го направим и не мислим, че ще станем богати с това. Преди всичко искаме да се забавляваме, а най-доброто стечение на обстоятелствата ще бъде, ако успяваме да изкарваме и по някой лев от неща, които ни доставя удоволствие да правим и ако виждаме, че освен нас и други хора ги харесват.