Котки в Созопол

Има места, които ме правят щастлива в мига, в който стъпя там. Не са много, но ги има и старият Созопол е едно от тях. Дори не се опитвам да анализирам причините. Облицованите му с дъски стари къщи, смокините и тесните покрити с калдъръм улички свалят всяко напрежение от плещите ми в мига, в който се озова сред тях. Всички дребни ежедневни грижи се смаляват, забавям ход, усмивката ми става широка и леко нефелна и почти започвам да разбирам какво значи онова латинското: Carpe Diem.
Още по-хубаво става, когато стигна до любимите си места в самия Созопол. Като щастие в щастието е. Мога да пребивавам на тия места и в тия състояния дълго време.

Бижутата на Лени в Котка и Котка

До онзи ден дори не познавах собственика на галерия Котка и Котка. Тя само беше едно от специалните ми места в Созопол и нямах представа, кой е човекът отзад. Онзи ден той се заговори с кучето ми. Заговори се като истински "кучешки" човек, а после каза, колко старо и добро приятелство има с колежка - бижутер, която много харесвам. Повече не ми трябваше, за да стане прекрасната картинка, напълно завършена.

Джули и Джулия - книгата

До къде ме докараха! Да пиша пост на текстов файл, който после да прехвърлям в бога си, все едно съм в далечните мрачни времена на домът без връзка и работното място, чието основно предимство е свободният достъп до интернет. Моят дом наистина е без връзка с мрежата, поне в последните шест дни, но това е друга история. Липсата на интернет, разбира се си има и добри страни. Много продуктивна липса е, правя бижута, като не видяла и чета. 

Вълната ме носи вече няколко месеца. Редовното пътуване между Варна и София и часовете във влака или автобуса имат сериозен принос за натрупване на заглавия в списъка ми с изчетени книги за тази година. Нещата започнаха с трилогията на Александър Бушков - Антикварят, заглавията преди него ми се губят ако не броим Тортила Флет и 50 – те нюанса сиви глупости на Е. Ел. Джеймс, но това също е друга история. Силната абстиненция след трилогията включваща много злато, още толкова оръжия и дори яйца на Фаберже ме преведе през Синдромът Хюго - чик лит на Адел Паркс, през още една трилогия включваща кое от кое по-дълги и странни заглавия / Катрин Панкол не се шегува, когато ги измисля/ и съвсем случайно ме спря на Джули Пауъл и неравната и битка с овладяването на френската кухня. Съвсем случайно, защото с Джули и Джулия се обзаведох на Базара на книгата в НДК и то, защото беше намалена. Отдавна и бях хвърлила око, но в никой случай нямаше да дам 15 лева за книга, която дори не искам на рафта у дома. Петте лева бяха поносима и допустима цена за книга с букви, достатъчно едри, че баба ми, лека и пръст да ги чете без очилата си и корица, за която са използвали плаката на филма. Колко удобно!

С какво се прибрах от базара на книгата

Докато четях книгата не можех да реша, харесва ли ми или не. И сега, когато я завърших все още не съм го разбрала, но по-скоро е книга, която и да пропуснеш, няма да е голяма загуба. Предполагам, че аз очаквах нещо друго. Не толкова, като история, гледала съм филма, колкото, като качество на ...повествованието / тая дума е толкова древна, но ми се струва най-подходяща в момента/ Ясно е, че авторката не е писателка, ясно е, че е блогер и е голяма рядкост в ума на някой такъв, в същност да живее писател. Предполагам, че това е поява/ или вече е факт, но аз съм изостанала/ на някакъв вид нова литература. Хората нямат време за дълги описания и за изискан интелигентен и колоритен изказ и за това този вид писане се появява и става популярно, но това на мен не ми стигна.

Джули Пауъл

Неочаквано за доскорошния и статут на писач в мрежата, изреченията на Джули Пауъл в Джули и Джулия са объркващо дълги. Признавам си, улавям се, че понякога и аз се изразявам така, но аз нямам претенциите да пиша и продавам книга, все пак. Освен, че са дълги, на моменти ми бяха и адски объркани. Самата Джули ми дойде прекалено невротична, прекалено егоцентрична и разглезено – нестабилно – мърлява или както самата тя се описва:

„ ...устата истеричка с мизантропски наклонности, при която нещата винаги ужасно се объркват.”.

От филма бях останала с очакването за повече радост от готвенето, отколкото битки с него. Силно ме учудваха и реакциите на неща като мозък, дроб, бъбреци и всякакви други карантии. Давам си сметка, че за американец е съвсем нормално да изпитва смесени, към неприятни чувства по отношение на този вид храна. Аз от своя страна, като човек израсъл на Балканите, ял опечени свински крачета, студена, разбирай силно желирана пача и с роднини, които целуват /или нещо подобно/ дупето на прасето, което току - що са заклали силно се учудвам на негативното и пренебрежително отношение, което някой има към субпродуктите.

Честите асоциации на готвенето и яденето със секса на моменти ми харесваха, но на моменти въобще не можех да хвана логиката връзката, макар именно по тази тема намерих и любимия си цитат от книгата:

„ Съпругът ми мъркаше, когато се зарови в чинията си с вкусни палачинки фламбе. Ако на света има по-секси звук от този, който издава човекът, в когото си влюбен, докато яде приготвените специално за него палачинки, аз не го знам.”

Неочаквано, прочитането на Джули и Джулия не предизвика у мен желание да приготвя някоя и друга по-завъртяна манджа, както са го направи филма, но ме накара настървено и ентусиазирано да почиствам къщата си. Който е чел книгата ще ме разбере, предполагам. Описанията на Джули за кошмарния апартамент, в който живее и вечната планина от неизмити чинии ми въздействаха много по-силно от дългите френски имена на ястията, които няма как да разбера. Все пак си харесах няколко идеи за рецепти, а и някъде по диска си имам английски вариант на „ Да овладееш изкуството на френската кухня”, с което се сдобих веднага след като гледах филма.

Не мога да пропусна, че всеки път, когато имам липса на химия с някоя книга отдавам дължимото на преводачи и редактори. И за момент не спирам да се съмнявам в липсата на достатъчна компетентност от тяхна страна. Книгоиздаването в България неведнъж ме е убедило, че съм права за това.

Днес, малко преди да завърша книгата и докато разсъждавах, защо така се разминаваме с нея, си дадох сметка, че е може би защото Джули Пауъл е реален човек, истинска личност, а не роден в нечий ум литературен герой. И дори аз да предпочитам литературните герои, прави и чест, че написвайки книгата е описала себе си, като себе си, а не като някой, който примерно би искала да бъде.

За книга, която не ми е харесала особено много си намерих доста цитати:

„Трудно е да направиш майонеза чрез проба и грешка.”

„Всички знаем, че има храни, които са доста секси, когато ги ядеш. Не е толкова известно обаче, че има храни, които са секси, когато ги готвиш. Но ако си говорим за любовна игра, аз бих предпочела да се боря с вироглаво тесто за кроасани, вместо да ме хранят със съвършени ягоди” - Тук първо съм много съгласна с нея и второ си спомням, как същата Мерил Стрийп, която изигра Джулия Чайлд, в един друг филм съблазни Стив Мартин точно приготвяйки му перфектния френски кроасан.

И този специално в чест на голямата ми дъщеря:

„Хрумна ми, че никога не съм обяснявала адекватно привързаността ми към „Бъфи убийцата на вампири. Това е отчасти, защото се колебая да опиша с думи толкова деликатно и скъпо чувство и отчасти защото имам частица остатъчен срам, че съм обсебена от нещо, свързано със Сара Мишел Гелар.” – По темата за редакторите, освен дразнещото повторение, в книгата след „ скъпо чувство” и преди „и отчасти” има запетая!?!

В случая с Джули и Джулия двубоя книга срещу филм, неочаквано се печели от филма. Почти не помня друг такъв резултат. Скоро ще имам възможност за друго такова сравнение, на полицата ме очаква Животът на Пи на Ян Мартел. До тогава обаче мисля да подхвана Шанхай на Дейвид Ротенбърг и най-после да мина през петата книга на Мартин с надеждата той да живее достатъчно дълго и заедно да стигнем до заветния край на заветната седма книга.

 

"Скандал" и бижута.

Правя си малък среднощен пир. Не особено изискан и не особено гурме, но гали сетивата ми по подходящ начин. Въпреки напредващото време продължавам да пускам епизод след епизод. Какво от това, че утре започва нова седмица, майната му на ставането рано, ще го преживея някак, с мисълта за сериал, съпроводени с поредица бижута, за няколкото часа, в които наистина имах време за себе си и нещата, които ми харесва да правя. Единственото време, за целия уикенд, през което, успях да си почина.

Тая, Оливия Поуп! Има ли нещо по-невъзможно, от това да си истински влюбена в женения президент на Съединените американски щати?!

П.П. Тя взе, че се и оказа реална личност...

 

" Какво ти дава този блог?" - Maggie от Little Things

С благодарност публикувам и втората серия отговори. Макар и още в старта си блога Little Things е чудесно местенце, което уверена съм ще става все по-привлекателно.

Maggie - Little Things

1. Кое е нещото, без което не можеш? – Без семейството и приятелите.  Има още куп неща, от които трудно бих се лишила, но това определено е най-важното за мен.

2. Какво ти дава този блог? – Открих го съвсем наскоро (и все още го откривам). Представянето на една съвсем различна гледна точка е това, което ме привлече.

3. Би ли направил/а нещо насила? – Зависи в какви граници. Абсолютно съм съгласна с авторката на блога, че нищо хубаво не излиза от това, но  понякога се налага да следваме временни решения в името на нещо по-добро.

4. В какво вярваш? – В доброто, в любовта, в Бог.

5. Кое те натъжава? – Несправедливостта, злобата, негативизмът като цяло.

6. Кое е любимото ти занимание? – Зависи от момента и настроението – понякога мога да се излежавам цял ден и да чета книга, друг път предпочитам да боядисам оградата и това ми доставя истинско удоволствие. Обичам и когато изпробвам нови рецепти и кухнята ухае невероятно вкусно, когато създавам нещо красиво и това се оценява.

7. А кое е най-досадното ти занимание? – Миенето на чинии определено води класацията.

8. Кое е най-голямото ти изкушение? – Точно в момента гледам последните два бонбона Рафаело и много ми се иска да ги изям наведнъж ;) Но като оставим това настрана, няма нещо материално, което да мога да определя като „голямо изкушение“.

9. Разум или чувства, защо? – Трябва да има баланс. Индивидуално и относително е за всеки човек или сфера от живота, но със сигурност не може нито без едното, нито без другото.

10. Какво е за теб животът? – Прекалено съм малка, за да мога да го определя смислено и пълно. Но много ми се иска след няколко десетилетия, дефиницята да е положителна.

копи - пейст:

 

"Темпо темпо боядисвай... и за миг не се улисвай!" *

Кое е общото между спрей с боя, метални шайби и бижута? -
Намерението ми да превърна едното в другото, като съчетая елементи, които първоначално не са предвидени за съчетаване и чиято употреба е далеч от това да висят на нечий врат.
След участието ми в Park Art Bazar 4 и разнообразието от идеи и елементи, които видях там беше почти неизбежно да не поискам да опитам. Далеч съм от мисълта да правя като страхотните бижута на KrepeJ, но определено ще опитам мой вариант.

Резултатът от взаимодействието на тези, скоро в страничката ми във Фейсбук

Идеята да използвам гайки, шайби и други подобни за бижутата, които правя не ми е от вчера, а наличието на услужливи приятели много помага за осъществяването й. Благодарение на Петър /http://www.perocar.com/, който няма нищо общо с бижутата, но пък е много добър в забъркването на бои се сдобих и с втория елемент, нужен ми за "проекта". От неговото магазинче на Пиротска в София си донесох два спрея, точно в цвета, който желая - мръсно бяло и бебешко розово. Както може да се предположи, бебешко розовото не е точно най-търсената авто боя и поради тази причина, ми беше приготвен спрей, специално за мен, точно с нюанса, който аз желая. Голям кеф!

Кой казва, че авто боята е само за автомобили. Perocar

Единственото, което се иска сега от мен е да събера части и материали в едно и да направя нещо, което да се харесва и да радва мен и евентуалния си бъдещ притежател. Това ще е бижу с история, а продължението също ще намерите във Фейсбук: https://www.facebook.com/kat.jewellery, така че..."to be continued"...

* из филма "Баща ми бояджията"

Минутката на водещия

Освен цялата ежедневна лудница, ми се скапа и твърдия диск. Не отричам, че му беше време и се опитвам да приемам филосовски дискомфорта, който създава двудневната липса на домашния компютър. Лъч светлина е възможността за кратко да ползвам ноутбука на детенце.

Удоволствието ми се помрачава само, от снимките на група симпатични момчета, които изскачат буквално от всякъде. Явно обсесията на малкото ми дете по One Direction е сериозна. Да, вече им научих и името.
Няма лошо, само да не бяха бретоните им, които са фризирани по начин и в посока напълно противоречаща на гравитацията. Косите им тръгват от такива и стигат до такива места, че на моменти ми иде да посегна към десктопа и да ги върна в естествената им форма.

Източник на снимката - мрежата.

Един от скрийн сейвърите и пък гласи:

Източник на снимката - мрежата

Бронзова епоха

Продължавам с нещата, които съм правила за бъдещия онлайн магазин.
Дали заради силната ми страст по старите вещи или заради нещо друго, но дълго време ми беше по-лесно да правя украшения от материали с цвят на бронз. Първите ми опити датират отдавна и вече не са в моя гардероб. След леко освежаване всички обеци и гривни, които бяха правила преди повече от година и с много евтини елементи се разпродадоха благотворително за подпомагане на децата в СОУ "Д-р Иван Шишманов".

Освен бронза, Алиса, ми е друга любима тема. Комбинирах нахиления чеширски котарак със синтетичен тюркоаз. Оставен в насипно състояние синтетичният тюркоаз не изглежда никак привлекателно. Поради тази причина Гаргата напълно се отказа от него и ми предостави цялото количество. Още докато го видях, знаех, че ще мога да изтъкна скритият му потенциал.
Синтетичният тюркоаз е смес от малките парченца камък и някакъв вид смола. Смолата споява парчетата, а също дава мекото и усещане за топлина, което ме привлече да го използвам.

Първоизточника на обеците от долната снимка, бяха готови обеци, съставени изцяло от бронзови елементи. Бяха тежки и някак скучни и незабележими. Лиших ги от по-голямата част от висулките и на тяхно място сложих червени мъниста. Излишните висулки събрах в гривна, в която вкарах цвят с чипс от червени корали.

Филигранните жаби и миниатюрните кутийки за " съкровища" във всякаква форма са ми друг любим елемент. В момента в кутията ми за части мирно съжителстват около 10 такива жаби и кротко чакат да дойде тяхното време.

Иска, да се обзаведа с хубав сух парфюм, за да мога да слагам трошичка от него във всяка кутийка.

Копчета и кордели*

Копчетата са ми отколешна слабост. Малка и на пръв поглед незначителна вещ, а присъства непрестанно в живота ни. Едно копче може да носи толкова история в себе си.

Нямам никакви претенции за авторство върху идеята за бижута с копчета. Не знам кое е било първо - мярната картинка в мрежата или картина на гривна в моята глава. Харесва ми да използвам материалите не по първото им и най-естествено предназначение и винаги търся другото им лице.

Първата ми гривна с копчета беше плаха. Полупрозрачни копчета с близки пастелни цветове. Още я нося и даже направих обеци към нея. Също толкова плахи. 

Следваха други две гривни. Те станаха подарък. Две продавачки видяха моята и я намериха за много интересна. Казах им, че ако донесат копчета аз ще им направя гривни. Не вярвах да го приемат сериозно. Е, те ме изненадаха, като донесоха копчета, аз тях, като изпълних обещанието си. 

Гривната, която направих след това беше много по-цветна, с малки, но много копчета. Тя също стана подарък, този път за дъщерята на приятелка. Детето си я заслужи, понеже силно й се израдва, когато я видя на моята китка.

После повод за гривна стана разшиването на едни завеси. Имаха гладки копчета в плътно тъмно червено. Колкото и да не е моят цвят за час ги комбинирах с бели и наредих. Не ми харесва да ползвам пластмаса в украшенията и го правя много рядко, но копчетата са едно от най-добрите й приложения в бижутата. 

Последните гривни, които направих и които, вече чакат бъдещите си притежатели са ми най-любими. Копчетата по тях са избирани специално за да бъдат там. 

 

  

Колието с копчета беше най-голямото предизвикателство. Все още не съм сигурна, дали успявам да усетя границата между добрия и претрупания вид. Надявам се да получа отговор скоро, когато някой го хареса за себе си. Или пък не.

Това беше частта с копчетата. Корделите предстоят.

Всички показани тук украшения скоро ще могат да бъдат разглеждани и /дай боже/ закупувани в онлайн магазин.

*"Копчета и кордели" е българското заглавие на сериала "I'll Take Manhattan", направен по едноименната книга на Джудит Кранц.

Онлайн магазин за ръчно правени бижута на хоризонта.

Началото.
Както казах в предния пост и както се случва често, нещата започнаха съвсем несериозно и без никаква идея за това, което става сега.

Съвсем в началото беше Жаклин и нейните " зелени рецепти".
" По - добре да давам пари за мъниста и елементи - често ми повтаряше - и после да подарявам гривни и колиета на приятелките си, отколкото да давам пари за лекарства със зелени рецепти". Низането на синци и правенето на украшения за близки и далечни, познати и непознати беше нейния начин за разтоварване.

Като един от най-добрите й приятелки и жена, която безкрайно обича всякакви висулки, за кратко време се обзаведох с голямо и разнообразно количество украшения.

После едното доведе до друго. Мрежата, Pinterest, варненските магазинчета за мъниста, а в последствие и Ebay си казаха думата и количеството украшения, които сама си бях направила, бързо надмина тези, които Жаклин ми беше подарила.
Вълната от ръчно творчество естествено преля към деца и приятелки и приятелки на децата, а как Гаргата се забърка във всичко това даже нямам спомен вече.

Идеята
явно се е въртяла в главите и на трите ни и само е чакала някой да отвори уста.
След много разговори, планове, промени, още разговори и много часове пред компютъра от страна на Гаргата, онлайн магазина, в който трите ще се опитваме да продаваме нещата които правим е на хоризонта.

И сега
сме в очакване, ще стане ли? Как ще се случва? Имаме надежди, но без големи очаквания. Искаме да видим, че можем да го направим и не мислим, че ще станем богати с това. Преди всичко искаме да се забавляваме, а най-доброто стечение на обстоятелствата ще бъде, ако успяваме да изкарваме и по някой лев от неща, които ни доставя удоволствие да правим и ако виждаме, че освен нас и други хора ги харесват.