“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Life is not about waiting for the storm to pass. It is about learning to dance in the rain."

 неизвестен автор

 

Това - о, да! Това - абсолютно, не!

Снощи, направих неуспешен опит да гледам " Red Riding Hood". Признавам, наистина опитах, но не бяха минали и петнадесет минути от филма, когато реших да се спася от мъките. Не мога да повярвам, че някой си изкарва парите с подобна помия. Изтръпвам при мисълта какъв потребителски вкус възпитава този продукт, където липсата на идеи у създателите идеално си пасва с пълната липса на дарба у актьорите. Не можах да дочакам появяването на Гари Олдман. Харесвам го прекалено много за да му простя участието в толкова посредствено кино.
Останала силно разочарована и буквално незадоволена се присетих за един за съжаление много кратичкък епизод на един пак за съжаление много нов сериал, който преди няколко вечери мярнах по любимата си телевизия. Оказа се, че съм гледала втори епизод на .." Episodes", да, епизоди.
Ако не използвате кавички нямате никакъв шанс да го намерите в мрежата и дори в IMDB. Аз минах по краткият път, през Matt LeBlanc, който, o, майко, остарява много секси. Така ми се искаше да гледам нещо качествено и да залича спомена от Тъпата, тъпа червена шапчица, че се примирих с пилотния епизод на страницата на сериала в IMDB.
Равносметката е ясна. Онази п***а заспала, Червената шапчица и всичкият и антураж отидоха на момента в кошчето. Не им се полагаше и минута повече престой на твърдия ми диск, където от сега има запазено място за епизоди на " Episodes "

П.П. Обичам мръсни вицове.
*** Вълкът среща Червената шапчица.
- Здравей п***о заспала!
- Аз не съм п***а заспала! - възмутено отговаря тя. - Аз съм Червената шапчица!
- Че къде ти е тогава червената шапка? - пита вълкът.
- Ех, че съм п***а заспала!

П.П.П Докато търсех картинки, се оказа, че не само аз харесвам епизодите на " Episodes". / Не мога се запра./

"Какво четете принце? - Думи, думи, думи."

"Some people feel the rain. Others just get wet."
 Bob Marley

10 неща, които обичам

1. Днес попаднах на тази идея, в един нов за мен блог. Поредното вдъхновяващо място в мрежата.  По тази причина мога спокойно да кажа, че обичам блогрол - а.
Преди време, Нели също написа нещо подобно.
2. Обичам лошото време. Даже нямам обяснение защо, но цялото ми същество трепка доволно, когато в мрачно, дъждовно и ветровито.
3. Обичам книгите. Нови или стари, всякакви книги, за предпочитане на хартия. Харесва ми да ги чета, да ги мириша, да ги разглеждам и да ги притежавам.
4. Обичам миризмата на цъфналите липи в началото на лятото. И ароматът на момините сълзи.
5. Колкото и да не е възпитателно, обичам, когато кучето ми се намества да спи до мен в леглото.
6. С цялото си същество, обичам да пътувам. Обичам го повече от четенето на книги, от готвенето и гледането на хубаво кино. По възможност с мотор, ако ли не, с каквото дойде.
7. Обичам старите вещи, нещата с история.
8. Обичам дома си. Оставила съм себе си във всяко ъгълче. Толкова е лесно да се намеря, когато имам нужда.
9. Обичам нови обувки. И стари обичам. Повече от дрехите.
10. Най-много от всичко обичам усещането за свобода.

П.П. Всички, които четат, могат да се чувстват поканени да преброят обичта си.

Зимата иде.

Точно това си мислеха варненци до преди две - три седмици. Или поне, че идва есента, а след нея и зимата. Не за хладното лято, обаче става дума в този пост. За просветените още от заглавието е ясно, че ще става дума за Игра на тронове, първият том на  Песен за огън и лед, пресъздаден вече и на екрана от HBO.

*Източник на снимката - мрежата.

Какато точно отбеляза Baby чакането на поредната серия на True Blood  си е кофти нещо и за това, реших да запълня по миналия уикенд  го  с някоя и друга серия от първият сезон на гореспоменатата сага. Така и не успях да изгледам сериите по телевизията. За мен 23 часа е непосилно късно и в редки случаи минути преди да си легна хващах само началото на поредния епизод. 

За запознатите с книгите и сериала, няма да е изненада, че "запълването на уикенда" се превърна в пристрастяване. Изгледах и десетте епизода на един дъх! Не съм очаквала, че мъже с брони и кожи, звън на мечове и плискаща кръв могат така да ме привлекат към екрана. Е, грешала съм. Близките планове на разрязани гърла, изтърбушени вътрешности и дори обезглавен кон ме караха само леко да потръпвам и да не отделям очи от монитора.
За Мартин, четох, че е безмилостен към героите си. HBO не му отстъпиха на йота.
"Игра на тронове" ме закова пред монитора, докато не свърши и последния кадър от последната серия и обсипаната с пепел Денерис, не се изправи сред загасналата клада, заедно с трите новородени дракона.

Emilia Clarke в ролята на преродената от огъня майка на три дракона Денерис.*

Макар,  синемаскротума да понахрани каста на първият сезон и поради моите естествено много по-ниски критерии ги приех играта на актьорите почти без забележки. Слабите изпълнения на Lena Headey, на която, повече подхождаше  кралица Горго отколкото, безскрупулната интригантка и убийца Церсей и на Emilia Clarke, за която Денерис си е направо дебют, при нищожната и филмова кариера, не успяха да развалят удоволствието ми от сериала и от изпълненията на останалите им колегите.
На няколко пъти лично ми идваше да зашлевя недораслото садистче Джофри, а от Лиз и бозаещият Робин направо ме побиха тръпки.
През цялото време не можех да се нагледам на Джон Сняг и да се наситя на острия език на Тирион Ланистър.

Kit Harington, като Джон Сняг.*

Peter Dinklade, като голямата уста на малкия Тирион Ланистър.*

Няма да простя на на Мартин, ако посегне и на техния живот.
Друг любимец ми стана продажния и безчестен мръсник Кутрето. За неговата заслужена смърт не само няма да съжалявам, а дори я очаквам с нетърпение. Надявам се, обаче преди настъпването и да заплете още много интриги и дори бих се зарадвала, ако успее да излъже коравата Катрин Старк.

Aidan Gillen, като Кутрето.*

След уикенда под знака на "Играна тронове" моят I river, съвсем логично се обогати с електронния вариант на четирите тома.
Заради почти дословното пресъздаване на историята на екрана подхванах сагата направо от втората книга. Първите страници ме убедиха, че съм постъпила правилно. Стилът на на Мартин не е нищо забележително и добре, че секса, кръвта и интригите са в достатъчно количество, та да ме задържат до последните.

R.I.P.

Amy Winehouse 'Back To Black'

"Помни, че кактусът цъфти, веднъж на сто години.."

се пееше е стара естрадна песен. Освен, че беше кофти изпълнение, е и абсотно невярна. Всеки малко по-опитен кактусар, ще ви каже, че те кактусите си цъфтят всяка година, като всички други растения, стига, както при всички други растения да им осигурите подходящите условия.
Едно от попълненията в скромната ми бодлива градина всяко лято опровергава глупавата песен.

Белите му цветове, по-големи от самия него са в разкошен контраст с доматено червеното ми мушкато.