"Не притежанието а употребата ни прави щастливи."

/Стара публикация от Blog.bg/

Във Варна в квартал Левски, точно до десети пощенски клон има малка бяла барака.

В статия във варненски вестник, са нарекли човека, който работи там "специалист по всичко". Дали е специалист по всичко - не знам. Знам че когато му занеса нещо, да бъде поправено, ако е възможно, то ще бъде поправено. Бързо добре и наистина.
Христо Асенов винаги е с идеално изгладена риза, вратовръзка, а според един стар израз "ако на ръба на панталона му кацне муха, ще се разчекне". С него имам някаква далечна и дори не кръвна роднинска връзка. Благодарение на нея си позволих да поискам разрешението му, за снимки и за този пост. Благодарение на нея знам и това онова за нещата, които прави.
Говореше се в семейството, че гаража му е, като аптека. Как направи като нов, първия Мерцедес, който си купил, втора ръка. Как е кандидатствал за рекордите на Гинес, като човек с най-много свидетелства и сертификати за уменията си. Дори, бил канен в шоуто на Слави Трифонов.

Сега знам, че ако отида при него с някоя досадна дреболия, няма да ме върне. Ключ, батерия за часовник, ремонт на часовник. ще бъдат направени прецизно и с желание, точно както си трябва. А понякога и неща, които просто не знам, къде да занеса.
Не съм виждала по пълноценно оползотворяване на пространството, от неговата "барачка". Казва, че била около пет квадрата. Пет квадрата изпълнени със съдържание и функционалност. Подозирам, че има всичко в това местенце. Две думи, описват най-точно малкото пространство, ред и чистота. Всяка свободна площ е оползотворена. Даже по стените и тавана има изрезки от вестници и любимите му сентенции. Там, точно под климатика, над постланото със снежно бял губер диванче, прочетох тази: