На около четиридесет километра от Русе, по поречието на река Черни Лом се намира пещерата Орлова чука. Поляните около нея бяха нашата цел за едно кратко съботно-неделно пътуване. Групата ни, пътуваща от три, четири града, трябваше да се събере в Бяла. Тръгнахме рано от Варна, ние с Георги и Влади Шидеров. За малко повече от два часа минахме през Попово и стигнахме в Бяла. Сборнията пункт беше на някаква бензиностанция, в покрайнинте на града. Отивайки нататък минахме покрай стар мост строен от Кольо Фичето.
За съжаление, не можах да го снимам. Изглеждаше сякаш изваден от друг свят и по грешка сложен над реката успоредно с моста, по който върви движението.
Групата ни се събра и се отправихме към село Две могили.
Напазарихме си храна от магазина в центъра на града и продължихме по краткия път към пещерата. Мястото около и над пещерата е много красиво и чудесно за палатки.
Не бях ходила в тази част на България. Чак аз се учудих, когато се занислих, как след толкова път не съм пътувала из тази азст на северна България. А там е красиво. Всичките тези поля, ширнали се до където ти стига погледа. Редуващи се в златно и зелено, пшеница и слънчоглед. Погледа бяга надалече и няма в какво да се спре, мислиш си, че нашата страна не е толкова малка. Докато разглеждах безкрайността на ширналите се пред нас полета и за секунда не можеш да предположа, че реката минава през тях, образувайки едни от най красивите, мисля места в България.
Разпънахме палатките в малка борова горичка, до която е построена хижата. Пещерата беше в скалата под нас.
Една част от нашата група, вече бяха посещавали тия места. Заеха се със салатите и барбекюто. Казаха ни, че в близост са Ивановските скални манастири и крепостта Червен. Отправихме се натам.
Първо отидохме до манастирите. Те представляват църкви и монашески килии издълбани в скалата. За съжаление в момента отворена за посетители е само една църква. скалната църква се намира на височина около петнадесет - шестнадесет етажа. До нея може да се стигне или ако се изкачат стълбите под нея или по сравнително по- полегатата. Гледките от пътеката са зашеметяващи.
Малката църквичка е съставена от две части. Рисунките в нея са запазени в по-голямата си част. Монасите са изглаждали скалата и са нанасяли мократа мазилка. Рисували са върху нея, още преди да е изсъхнала. Понякога са нанасяли са боята на осем - девет последователни пласта. Благодарение на това, картините са останали в дълбочина и вандалското писане върху тях не е успяло да ги изчовърка. Освен това, свещите, които по ония времена са горяли в църквата са оставяли по тавана и пласт сажди, който също е запазил рисунките. В моента рисунките са само консервирани, без да са възстановявани.
Гледката от малката тераса, пристроена към църквата спира дъха. Стоенета на тераската, още повече, когато между човека и бездната е само ниската желязна преграда.
Уредниците на църквата - музей ни разказаха за историята и реставрирането и. Оказаха се почитатели на българската литература. Някакси съвсем на място ми се струваха тук тези книги.
Показаха ни и нещо много интересно - стъклен репер. Малка стъклена пластинка, широка не повече от един пръст и дълга няколко сантиметра. Тя беше зациментирана под пукнатините в тавана на църквата. Оказало се, че този стар меничен начин да се контролира движението на пукнатината е най-сигурен. Датчиците, които били сложени в пукнатината, или се повреждали или акумулаторите, които ги захранват се изтощавали. Тази проста пластинка, била направена с много вътрешно съпротивление / дано помня правилно нещата и не говоря глупости / и най-леката промяна в състоянието на пукнатината щяло да я счупи. Дори и след скорошните земетресения, пластинката си стоеше цяла. Слязохме по стъпалата под църквата и се отправихме по обратният път, за да спрем на крепостта Червен.
Крепостта се вижда, още от пътя. Разположена е на тесен хълм, настанил се в един остър завой на Черни Лом. Реката заобикаля хълма от всики страни, като оставя само една тясна връзка със съседните височини. Още от далече се вижда, колко добро е разположението на крепостта от гледна точка на защитата и. До крепостта се стига, през селото, което е много красиво и уютно, с къщи сгушени по склоновете или наказали по височините. На много места видях табели - Къща за гости, помислих си, че с удоволствия бих била гост за няколко дни тук.
Крепостта е една от най-старите български крепости, много запазена и реставрирана на някои места. Крепостните стени са като естествено продължение на стръмните каменни склонове на хълма, на който е построена. Освен крепостните стени и кулите в крепостта има няколко църкви, жилищни помещения и занаятчийски работилници.
В единия край на хълма има не много дълбоки, кръгли ями - бронзолеярни. В една от тях намерихме парчета шлака. В цялата крепост има табели, а Митрополитската църква е покрита с навес, за да не може дъждът да отмива градежа. Всички постройки, или групи в крепостта са означени с табели, а на няколко места има карти, които да помогнат на посетителите да се ориентират, къде се намират и какво виждат пред себе си.
Върнахме се по сръмните стълби и поехме пак през селцето, към поляната до пещерата Орлова чука.
На следващият ден пещерата беше отворена. Предният ден бяхме закъснели с разходката си из Ивановите скални манастири и крепостта Червен и екскурзовода на пещерата си беше тръгнал. Присъединихме се към група ученици, които също бяха дошли за посещение в пещерата. Била съм в Ягодинската и в пещерата Снежанка. Орлова чука ми хареса най-много. Пещерата е издълбана от реката, която дълги години е текла в нея. В резултат та това, всички сводове и коридори са меки и заоблени. Орлова чука е една от най-дългите пещери. Тя е разположена само на едно ниво. Била е дом за пещерни мечки и праисторически хора. Нашият екскурзовод ни показа къс кремък, намерен в пещерата, който вероятно е служел за оръжие на праисторическият човек. По стените на пещерата има драскотини, оставени на местата, където пещерните мечки са острели ноктите си. На някои места драскотините били на разстояние 6-7 сантиметра.
В пещерата зимуват прилепи. Заради тях пещерата не се посещава през зимния сезон. Екскурзоводът ни беше с много приятно чувство за хумор и направи лекцията си забавна и интересна. Групата ученици, с които влязохме в пещерата слушаше със същия интерес, както и ние. Излязохме в горещият летен ден, приятно разхладени. Събрахме палатките и потеглихме към Варна доволни от кратката, но много интересна разходка.
Всичките ни пътувания из България ми напомнят един стар социалистически лозунг: "Опознай родината за да я обикнеш". Много е банален, но е много верен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар