петък, 27 ноември 2009 г.

Приключих с пренасянето.

Някои неща останаха в Blog.bg. Не че са маловажни, но са някак въпрос на конкретното ми настроение в конкретният момент. А и тук не мога да слагам клипове. Ако мога- то още не съм разбрала как. Това, което пренесох се вижда. Това, което остана са Джеймс Спейдър, Патрик Суейзи, "Облак, облака" на Мими Иванова и "Чудо" на Васил найденов. "Come Undone" на Дюран Дюран и "Crazy English Summer" на Фейтлес. Мерджан Деде и безсмъртният Майкъл. Пиксар и Мариус. "Великолепният Рогоносец" и "Сътресение" и още книги, музика, настроения, впечатления и желания.

Един филм, няколко блога и много храна.

/Последната стара публикация от Bolg.bg/

Винаги съм обичала добрата храна. Винаги съм искала домът ми да е приветлив и уютен. Какво друго, допринася за това, толкова много, както добре сготвената вечеря. Понеже няма нужните познания за да създавам сама рецепти нито време, за да натрупам познания, обръщам се разбира се към световната мрежа. Основен източник са ми няколко блога. Нож и виличка са първият кулинарен блог, от който започнах да черпя идеи и най-вече вдъхновение. За моя в частност и на всичките им читатели, като цяло радост, те се завръщат, след няколко месечно отсъствие. След тях, бродейки из нет-а се запознах с Йоана, солените лимони, а накрая и с Йоли. Всички тези хора, показват, че блогърстването е много повече, отколкото други някои хора си мислят, че е. Това обаче е тема на друг разговор, който със сигурност няма да се проведе тук и от мен. Не само заради кулинарно, вкусово, готварската вълна, която ме владее очаквах с нетърпение филма " Дулия и Джули". Неустоимата Мерил Стрийп беше също толкова основателна причина. Този филм ми дойде в много подходящ момент. Точно, когато бях започнала да мисля, че ми предстои зима изпълнена с поредица от фантастични филми, измислени сюжети и нищо по-стойностно. Когато си мислех, че единственият ми допир до качественото, ще бъде четенето на книги, получих "Джулия и Джули". Лек, забавен, омаен и много хранителен. Мерил Стрийп в ролята на Джулия Чайлд е на недостижимата си висота. Не мога да не се сетя за "Дяволът носи Прада". За нея просто няма незначителни роли. Тя прави значима всяка роля. Стенли Тучи и Ейми Адамс я поддържат по възможно най-добрият начин, спомагайки за пълното осъществяване на идеята на филма. Човек не може да не се влюби в тази едра, бъбреща с пискливия си глас американка. Тя казва за себе си: " Сигурно бях единствената жена, която обикаляше кулинарните магазини с такава страст, с каквато останалите обикалят магазините за дрехи в Париж. И без това нищо нямаше да ми стане." За едно нещо, филмът ме накара да съжалявам - че сме толкова назад в книгоиздаването." Че сме назад в някои други аспекти ми пука по-малко. Наистина! Джулия Чаилд има няколко издадени книги, кулинарни, естествено. Блогърката Джули Пауъл, която пресътворява 524-те рецепти от първата книга на Чаилд, също в последствие издава книга. Ако по някаква неземна случайност ме чете някой издател, нека знае, че бих чела тези книги с радост и настървение.
Надявам се филмовата ми зима, да не е зима и в преносният смисъл, освен в буквалния.
Отивам да избирам рецепти за вечеря.

Как да сварим яйце в микровълнова печка

/Стара публикация от Blog.bg/

Този текст го има на много места в мрежата. Ако все пак накърнявам, нечии авторски права, извинявам се! Слагам го тук, единствени и само за да могат да го прочетат, предполагам малкото хора, които още не са успели. И да се забавляват и смеят с глас, както правя аз, всеки път, когато го зачета.


"Как да сварим яйце в микровълнова печка?

*Въпреки многократните разяснения на производителите за микровълновите
печки, опитите на потребителите да варят яйца с помощта на техниката
продължава. Ето какъв архив от обяснения с купувачи е натрупала водеща
компания в производството на електронните фурни. От близо година тези
често задавани въпроси задължително придружават упътването за
експлоатация на изделието.

ВНИМАНИЕ:
Как да сварим яйце в микровълнова печка?

Въпрос: Колко време трябва да варя яйцето в микровълновата печка?
Отговор: Яйца не се варят в микровълнова печка, защото избухват.
Използвайте тенджера и обикновен котлон.
В.: Как да обработя яйцето, за да мога да го сваря в микровълнова печка?
О.: Не съществува начин да се вари яйце в микровълнова печка.
В.: Сварих едно твърдо яйце, после го сложих да се стопли в микровълнова
печка. То избуна. Къде съм постъпил неправилно?
О.: Не е трябвало да топлите яйцето в микровълнова печка. Трябваше да го
ядете студено или да го стоплите в обикновена тенджера с вряща вода.
В.: Увих яйцето в тиксо, за да не се взривява, но то все пак избухна и
изцапа микровълновата печка с жълтък и парчета тиксо.
О.: Изтрийте стените на фурната с влажен парцал. Остатъците от тиксото
може да отстраните със сода бикарбонат. Не бива да надрасквате стените
на микровълновата печка с метални предмети.
В.: Налях в стъклена тенджера вода, за да изравня осмотичното налягане,
сложих вътре две яйца, похлупих йената с капак срещу евентуален взрив
и я сложих в микровълновата печка. Водата още не беше кипнала, когато
яйцата избухнаха и строшиха капака на йената!
О.: Забравили сте да добавите сол във водата. Освен това тенджерата
трябва да бъде не стъклена, а метална, а печката - не микровълнова, а
обикновена.
В.: Сварих твърдо три яйца от пъдпъдък, обелих ги, сложих ги в хлебче за
хамбургер и го претоплих в микровълнова печка. Яйцата избухнаха и
разкъсаха хлебчето.
О.: Трябвало е да ядете яйцата отделно, без да ги топлите заедно с
хлебчето.
В.: Само кокошите ли яйца избухват в микровълнова печка?
О.: Всички яйца избухват в микровълнова печка.
В.: Продупчих яйцето с игла, изпих го и оставих празната черупка да се
стопли в микровълновата печка. Тя замириса на изгоряло, а после гръмна.
О.: Трябвало е да запазите празната черупка за някой празник, а не да я
топлите в микровълнова печка.
В.: Продупчих яйцето с игла, за да изравня налягането и го оставих да се
стопли в микровълнова печка, обаче то избухна.
О.: Измийте стените на микровълновата печка с влажен парцал.
В.: Варих яйце в микровълнова печка 10 секунди и то не избухна. Но не се
и свари.
О.: Трябва да използвате микровълнова печка с по-голяма мощност - от 900
вата нагоре или да увеличите времето на приготванe. Тогава яйцето
непременно ще избухне.
В.: Изпържих си яйца на очи и ги стоплих в микровълнова печка и те не
избухнаха!
О.: Пържените яйца, за разлика от суровите в черупки, рядко гърмят в
микровълнова печка.
В.: Сложих яйце в микровълнова печка, но то не избухна.
О.: Проверете дали вашата микровълнова печка е включена в електрическата
мрежа или се обърнете към сервиз.
В.: Следвайки вашата инструкция "Как да сварим яйце в микровълнова
печка?" започнах да си варя яйце, но то избухна и ми изцапа цялата фурна!
О.: Трябвало е да четете инструкцията докрай, без да прекъсвате веднага
след заглавието."

Грешна информация

/Стара публикация от Blog.bg/

Информацията за разписанието на междуградските автобуси в този: http://avtogari.info/index.php сайт е грешна. Колко, може да се разбере, като се прочетат отзивите в книгата за гости.
Не разчитайте на информация от този сайт!

16.11 18:10 - Вчера бях на кино.

/Стара публикация от Blog.bg/

На "2012", разбира се.
Гледането на кино в Арена, само по себе си е удоволствие, понякога даже, без значение от филма. Единствената тотална загуба на пари и време до сега ми е била четвъртата част от историята за Индиана Джоунс. Много жалко. Но сега думата ми е за 2012.
Роланд Емерих, видно е, много добре е напипал безотказно работещата формула "хлаб и зрелища", като е заложил най-вече на второто. Ясно е и коя е любимата му тема. Преразказването на апокалипсиса, под различните му форми е голяма част от режисьорската му кариера. И то много успешно и доходна. Доказателство са пълните салони. Нещо невиждано от много време насам. А репликата " няма места", направо не повярвах, че я чувам.
И така, вчера гледах, как един писател идеалист се опитва да спаси семейството си, извършвайки планини от храброст с такава лекота, като че ли го прави всеки ден. Замислих се/ правя го рядко, но ми се случва/. Емерих, обрече на гибел милиарди, за да може да спаси, едно семейство. И за да може един афро-американец да държи реч за човечност и хуманизъм. Грешка! На филмите на Емерих не се мисли. Те са единствено и само пиршество за очите. И то какво пиршество! Не знам, какво ще правят следващите, нещастни и ограбени творци на дизастър екшъни. Ами то, за тах не остана стихия. Не остана бедствие ненамесено.
Без да си кривя душата, ще кажа, филмът ми хареса. Зрелищните сцени, колкото и неподплатени да бяха, ми въздействаха, така, че като излизах от залата, чак се радвах, че не е истина. А и както прочетох някъде, апокалиптичните филми, филмите за световни кризи са полезни, за зрителите, така, както страшните приказки за децата. Човек се изправя пред страховете си и търси начин да ги преодолее. И то съвсем безопасно.
Ако някой иска да гледа 2012, да остави големите интелектуални очаквания в къщи и да не пропуска пуканките и колата на входа на киното.

Имаше преди време

/Стара публикация от Blog.bg/

списание, което се казваше " Списанието на Мтел". Може и да греша, но го свързвам с "Юниън Медиа" - собствениците на най-доброто /останало в миналото за съжаление / българско списание "Егоист". Възможно е да правя тази връзка само заради близкия, привлекателен и забавен стил на статиите. Дъ бест оф дъ бест в "Списанието" бяха SMS-ите, без които не можем. Все още пазя няколко броя от него, с едничката цел да мога да препрочитам рубриката. Наскоро, открих, че не е нужно да се навирам в най-дълбокия шкаф у дома, за да изрвям списанието. Тези велики произведения на съобщетелната техника сляла се в едно с полета на мисълта, могат да се намерят и във виртуалното пространство, а именно при Бу. Блогът и без есемесите е свеж, забавен и полезен. Препоръчвам го на всеки.
Не искам да плагиатствам по никакъв начин, но ще ги копи-пейстна тук, за да не би някой да го домързи да чукне на линка и да пропусне едни от най-свежите бисери случили се някога. И за да знам, че пожелая ли да се смея до сълзи, няма да се налага да се ровя из прашните шкафове, няма да е нужно, дори да ходя при Бу, а само ще си идвам, при мене си.

„Майко, тая седмица нема гарнизонка. Елате вие, искам три палки Амбарица и Плеибой.“
„А, и Металиката, майко, черната“
„По дяволите, Ангеле“
„Вика, че е от Минск. Малко има паласки, ама става, взимай Гошката и идвайте“
„В китайския съм, къде. Току що хванах една мегатлъста муха с клечките, както си летеше. Много съм задобрял“
„Оризът е абсолютно неподвижен. Страх ме е. Дали да не взема още едно хапче?“
„Пепи, тея Реал Мадрид са направо Нереал Мадрид бе, батенце“
„Не ми се отваряй, а чети. Ако Сталинградският пуч през януари 43-та беше успял, щяха да се спасят поне 13 милиона души, няма шест-пет“
„Пилешки сърца по селски, това сте вие“
„Тая прашка само ти пречи“
„Какъв би бил смисълът от земетресение на необитаема планета?“
„Дали е по достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или, възстанал с меч в ръка да я метнеш на спалнята и да и покажеш кой е шефа?“
„Опита го, а? Кой е императорът на гювеча, питам аз?“
„Усещаш тежест в гърдите?! Сигурно е от силикона“
„Що й каза, че приличала едно към едно на Анджелина Жоли, като имаш предвид Анджелика Хюстън? Ти я извеждай сега, като ти е толко акъла. И ги научи тея актриси най-накрая“
„А умиращия казал, уф, направо съм труп, хич не ми е до сандвичи“
„Забелqзал съм, че колкото повече газиш дадена котка с колата, толкова по плоска става тя“
„Заключете жените си у дома, защото навън бродя аз, т.е. Ванката Симеонов, който си смених телефона и това ми е новия“
„Задушавам малко оризец на фурна и съм му пуснал Сибелиус, много го успокоява“
„Влязох последен във финала на щафетата разредено узо с 23 мин 21 сек, твйрде далеч от най-доброто ми постижение. Нещо става“
„Внимавай с мен, Ванче. Аз произхождам от прочутото и безмилостно племе на сексите“
„Стига бакпулвер, дявол да го вземе“
„Имах много тежък ден, направо съм на парчета. Точно 14 парчета, между другото. Ела кйм 22:30 да ги събереш и да им вдъхнеш живот знаеш през къде“
„Костенурката да не е заек да избяга“
„Стига си се занимавал с глупости. Ако наистина откриеш универсален разредител, в каква среда ще го съхраняваш, умник?“
„На Созопол с левове ли е, или с български крони?“
„Я сега покажи на гостите как прави Джена Джеймисън“
„Впрочем ходих на ЕКГ и сърцето ми изобщо не е разбито. Успех следващия път“
„Левски- Ц**А е на 17 октомври“
„Ако още веднъж забележа, че в жалката ти мусака липсва патладжан, дните ти са преброени“
„Еми това съм аз – дух на манекен в тяло на Волтер“
„Къде блееш пак, принцесо моя“ Твоят красив овен е на паркинга, зад белия Нисан“
„Не, не съм с прозрачничкото. В момента нося само 2000г мозък, отвратително тесен презерватив и няколко капки L’eau D’Issey“
„Бог те острига жестоко, мой“
„Първо джинче, тра-ла-ла“
„Няма да ме имаш, и сълзи да проливаш, жената не ме пуска“
„Нищо не праиме, лежиме в леглото и си пишеме смси, щото сме скарани“
„Михаиле, дори сред тези пичове подбрани, си като гълъб сред врани, заклевам се“
„Можеше да видиш как Аржентина изпусна Купата вместо да тичаш след някакви кльощави фусти“
„Предлагам андиамо а Лаго Панчарево, оти че пукнем от жега“
„Аре сайонара, че ше метеме“
„Господин сельо, ако и днеска не дойдеш за белота, f**k you hoe I don’t want you back. Oh ooh yeah“
„Естествено, че е по добър в леглото от мен. Всеки е по добър в леглото от мен. Защото аз съм лош, много ло-ош, и идвам без капчица милост в мъртвилото на нощта със своето зло сечиво“
„Кого, кого ще стопли този радиатор?“
„Те руснаците са си такива, бе си дават много зор. Що мислиш Октомврийската револуция е избухнала чак през ноември?“
„В началото има много надежда. После идват Хенрик Ларсон и неговите приятели- изнасилвачи“
„Човек не бива да изневерява на себе си, Сонче. Само на останалите“
„А що неми я даде тая деветка, стопанке на сърцето ми?
„Снощи ми беше много спокойно. Твоята компания е най-доброто лекарство срещу безсънието“
„О, нека още малко да послушам как тъжно удря твоята бухалка прането“
„Тука така вали, че ми идва да почна да събирам животни и насекоми, по двойка от всеки вид“
„Не вярвам в прераждането“
„Да биеш Троя, това го разбирам. Ама Франция?“
„6е ва схрускам с копчетата госпожо Ан4ева“
„Дай я дълга, към далечната греда“
„Според мене ракиите бяха осем, но най-добре да питаме статистическия институт“
„Алос, Госе, виделис Делас как вкарвас на цехи? Сте давас сто левас, мана му“
„Азалиите цъфтят по здрач/ Бяла шапчица на Фуджияма/ А аз имам терца до вале от купите“
„На път към Киото/ Аромат на чаени листа/ Те азалиите хубаво си цъфтят, обаче неам ни една купа“
„Не се бърши в котката, сто пъти те предупредих. Последният, кожто се избърса в Ачо, го намериха в една бетонобъркачка“
„Ти не си виждал такова задниче, много се извинявам. Кайли Миног пада най-нечестно със сребърен гол в продълженията“
„Запомни от мене две неща, синко: никога не посягай на жена и никога не изпивай шише водка след шише Перно“
„Еми не зарастват бързо, мило, ма нали искаше разнообразие! Сега кво да го правя скапания бич, като съм загубил касовата?“
„Моля ти се и кажи, че в квартала ми викат „Иво Магарето, ама не щото съм инат“
„Косата ми си пада по мен“
„Аз те напускам. Търси си друг красив гений“
„Тц. Не може да имаш толкова малко кутр и да храниш илюзии“
„Г-н Бочев, мачът почва след 20 (двадесет) минути. Явете се у нас за малка справка и голяма мускатова“
„Или се гръмни в главата като Кърт Кобейн или няма да те броя за бунтар. Ама ти си реши“
„Тия новите ми шорти са толкова тесни, че си личи не само от кой пол съм, ами и от кое вероизповедание“
„Еми какво да стане. Дадох й достатъчно дълъг лост и цяла нощ повдигахме земята, кво“
„Като са ти взели книжката, си намери друга. Важното е да не спираш да четеш“
„Аврора току що пукна. Трябва да залича следите, че мама ще си дойде“
„Бебчо, като светнахме и изкрещяхме, Жоро така се стресна, че се изпусна. Това surprise party май не беше добра идея“
„Не мога без тебе, мило. Некой трябва да държи другия край, докато я режа пустата талпа“
„Краставиците изяж сам, а пържените картофи дай на врага си“
„Переме по магистралата с накисване, щото сме си взели две шишета Jack и положението е ихаа. Трепери, Поморие!“
„Quousque tandem, Katerina, patientia nostra abutere? A?“
„Кон, баби, кон. Метър и осемдесе, свръхестествено руса, ярко изразени предни резци, цвили с лек източен акцент. Проста да падлудееш“
„Да ти се не види и жълтия кантарион, и отварата. Естествена виагра друг път“
„Пил бил 2. Не ще да кара“
„Лесно ще ме познаете- аз съм висок, с кафяви очи и голяма бутилка узо под мишница“
„Бог да пази Финландия“
„Хой, хой, взех и тоз завой“
„Да, отидохме у тях, как мислиш ти. Кво да ти кажа- седемнайсе мига от пролетта, ама амартамента му не е лош“
„Спри боба със зеле, асансьорни техници сме все пак“
„Що не вдигаш, бе? Исках да ти върна парите, ама нищо, ще се чуем другия месец“
„Ти луда ли си, кой се е търкалял пиян пред вашите? Трябва да гледаме позитивно“
„Преуморяваш се, миличък. Риголето не значи малко Риголе“
“ Hungry? why wait? В сръбската скара сме“
„Секс, та секс, Стига с тоя секс. Братовчедка си ми все пак“
„Не те знам кой си, ама ако още един път пуснеш честит Свети Валентин на жена ми, ще разбера, казвам ти“
„Ела си веднага. Детето прободе дядо Марин със самурайския меч. Всичко е в кръв и лимфа“
Не съм се отрязал, не дрънкай глупости. Просто го губех бавно, малко по малко“
„Пешко, някви с качулки ти вдигат колата. Паяк не се вижда, ти си прецени“
„Вива Зарезан! Дай да ти чуя чашата!“
„Трети горе кариес, от тука го виждам, да“
„Чувате ли на вашата маса как сърба Кирето? Е тва е липсващото звено между Dolce, Gabbana и шкембето“
„Поздрави г-жа майка ти, компадре, и й кажи че я желая неудържимо“
„Дишай“
„Най-хубавото на свободния печат е ЦЕНЗУРИРАНО“
„Никакъв мач на Челси, миличка, отиваме на коледен шопинг“
„Пълнен шаран форевер“
„Лиле, знаеш имам сто жени, само тебе нямам“
„Аз ще съм при астроложката до шес и половина. Иди да вземеш белугата от Цецко и не забравяй да нарежеш зелето, че ще се изключваме“
„Обичам те бе, муцка, а стига вече. Бъдни вечер е“
„Гледам Къци и си мисля: живата материя не е ли една голяма мистерия?“
„Питагорейците се оказаха прави, за жалост“
„Как само ухаят есенниците, Елено! Вървях си из полето и отведнъж насреща ми – София“
„Много се извинявам, обаче човек не може да мирише така.Не и ако е жив.“
„Само Македонска слава ше викаш на майка си.“
„Тая ако разбере за Мимето, батко, ше ме разпне в центъра на София. Или още по-лошо – не в центъра.“
„Христос възкресе, Ванче. Факт без прецедент….“
„Брат ми, не се лигави, а й вземи телефона. После ше го шитнеме.“
„Без мен. Проклет да си и ти, и твоите здравословни круши на гладно.“

“Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати”
“Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса”
“Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е гъвкава и не може да си смукне.”
“And I love U2, Vese”
“Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?”
“Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.”
“Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.”
“Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.”
“Заводски хляб, шампанско и сълзи”
“Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.”
“Оргазъм ротердамски направо”
“Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.”
“Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.”
“А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.”
“Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.”
“Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.”
“Опааа, почна Гергана. That`s the spirit, лелееей.”
“Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.”
“Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!”
“Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.”
“Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.”
“Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.”
“Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.”
“Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.”
“Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.”
“Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!”
“Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най–искрената форма на самокритика.”
“Бебончо, тоа Хегел направо ми счупи тиквата. Хегел вече ми е като Гала с елементи на Варвара, честно.”
“Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.”
“Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.”
“Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.”
“Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?”
“Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.”
“Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.”
“Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.”
“Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!”

19.08 11:26 - Моята любима снимка за днес...

/Стара публикация, която не мога да пропусна/

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Светът е оцелял, защото се е смял.

/Стара публикация от Blog.bg/

02.10 13:04 - Имам много начини за убиване на времето,

/Стара публикация от Blog.bg/

все неща, които обичам да правя. Така го убивам, та чак не ми стига.
При свободна вечер, преди децата да са легнали и у дома да настане тишина, хващам плетката. Ако имам време сутрин преди да са станали, най-обичам да седна до прозореца с кафе и с гоблен. Много любими дейности, с един недостатък, не могатъдат извършвани на всякъде. А и някак не върви да размахам куките или иглата само за петнадесет минути. И тук идва четенето. Чета по принцип, чета всичко и чета навсякъде. Чела съм по влакове и автобуси, като ученичка четях в час / не урока /. Чела съм на опашки в учреждения и по спирки, на плажа, на къмпинг, на ферибота за Гьокчеада, в Истабул Парк, докато чакаме да започне Формула 1. Чета и на работа. Признавам си, запълвам разни десет и петнадесет минутки с четене. И понеже не е подходящо да отварям книга, чета в нет-а и най-вече в Моята библиотека. Господ здраве да дава на създателите и, а аз да си дойда на думата и на това, на което се спрях днес:
" ...

Отначало часовникът проявяваше много голяма склонност да се поваля напред и да пада върху хората, но аз не жалех пирони, винтове и дъсчици и най-сетне стана възможно да се живее с часовника в една стая. Аз обаче бях изтощен до смърт и като превързах раните си, легнах да спя.

Посред нощ жена ми ме събуди, силно разтревожена от обстоятелството, че часовникът ударил тринайсет пъти и ме попита на кого от близките ни според мен това предвещава смърт.

Отговорих й, че не зная, но се надявам да се отнася за кучето на съседите.

Жена ми упорито повтаряше, че според нейното предчувствие щяло да умре нашето детенце. И нищо не беше в състояние да я успокои. Едва когато се наплака хубаво, тя заспа.

Цялата следваща сутрин й внушавах, че сигурно е сбъркала броя на ударите, докато успях да я накарам да се усмихне. Вечерта обаче часовникът пак удари тринайсет пъти.

Страхът я връхлетя с нова сила. Сега вече беше твърдо уверена, че и малката, и аз сме обречени и че скоро ще остане бездетна вдовица. Опитах се да обърна всичко на шега, но това още повече я натъжи. Каза ми, че сигурно и аз мисля като нея, а само се преструвам, за да я успокоя, но тя щяла да посрещне храбро ударите на съдбата.

Най-много обвинения отправи към Бъгълс.

През нощта часовникът не пропусна да направи мрачното си предсказание. Тоя път жена ми реши, че то се отнася до леля й Мария, но очевидно се примири с това. Продължаваше обаче да съжалява, че съм купил часовника и се чудеше дали някога ще се излекувам от безумната си страст да пълня къщата с всякакви глупости.

На другия ден часовникът отброи четири пъти по тринайсет удара. Това развесели жена ми и тя каза, че ако всички умрем, няма да е толкова страшно. Навярно щяла да се появи някаква чума или грипна епидемия и щяла да ни замъкне в гроба едновременно. Тя беше почти доволна от тази перспектива.

Междувременно часовникът осъди на смърт всички наши роднини и приятели и мина на съседите.

В продължение на няколко месеца той по цели дни само отброяваше своите убийствени тринайсет удара, докато тази кланица ни дойде до гуша, а на цели мили около нашата къща не остана жива душа.

Тогава часовникът внезапно реши да обърне нова страница, престана да убива хора и започна да бие съвсем невинно — по трийсет и девет и по четирийсет и един пъти. Любимото му число е трийсет и две, но веднъж отброи цели четирийсет и девет удара. Повече от четирийсет и девет пъти не е бил никога. Не знам защо и никога няма да го разбера, но не е бил...."

Джером К. Джером

Безспорно стара и позната история, но ме разсмя както при първото и прочитане.

26.09 13:42 - Последният ни ден в Париж

/Стара публикация от Blog.bg/
започва отново от Шанз-Елизе.
На площад Конкорд са трибуните за финала на Тур дьо Франс, а зад тях е обелиска.







Пресичаме площада и влизаме в градините Тюйлери. Тук и в цял Париж дърветата са подкастряни от последовател на кубизма. Трима жандармеристи преминават по каменната настилка яздейки гордо красивите си коне. Докато вървим по алеите, по сандалите ми полепва бял прах. Замислям се, че за първи път откакто сме в Париж ги виждам мръсни. Вдигам поглед от обувките си и пред мен са стъклената пирамида и Лувъра.







Не мога да не се сетя за Дан Браун и Шифъра. За мен, пирамидата се вписва съвсем естествено между крилата на двореца. Когато влизаме в нея и виждам изпълненото с хора пространство си давам сметка, колко е било нужно създаването на подобна "топла връзка". Първата неделя от месеца е, не плащаме такса. Учудващо, няма и огромни опашки.
Взимаме си карти на Лувъра и се запътваме към крилото Ришельо. Пред нас, разперила криле над пъллещите по коридорите хора е Нике от Самотраки.



Знам много добре, че за времето, за което сме в Париж е абсолютна химера, да очаквам да видя всичко, което искам. Предпочитам да си набележа едно, две неща, но да им отделя пълноценно, малкото време, което имаме. В Лувъра искам да видя Мона Лиза. Не, да я снимам. Не, да се снимам пред нея. Да я видя. Така че, вървим из залите в посока Джокондата. Виждаме още няколко картини на Леонардо. Прави ни впечатление, че всичките му платна са с предпазно стъкло, докато по голяма част от останалите картини в музея нямат такова. Колкото повече приближаваме залата, в която е изложена Мона Лиза, толкова тълпата става по плътна. Опитвам се да се абстрахирам максимално от заобикалящото множество. Търпеливо изчакваме нещо, като ред и заставам пред най-ивестната картина в света. Сещам се за нещо, което прочетох в експозицията на Уорхол, за звздите и ставането им такива. Глъчката, около мен, сякаш стихва. Докосвам се до вечността. После моята минута с Джокондата изтича. В света ми се връщат шумът, тълпата, и неспирното проблясване на светкавици. Учтиви, но настоятелни уредници ни приканват да се изтеглим в страни, за да могат и останалите посетители да получат своето време пред великата картина.



Тръгваме към друго крило, за да видим няколко картини на холандци и най-вече на Ян Вермеер. Неговата плетачка на дантели, обаче е отпътувала за някъде. Венера Милоска ни изпраща, а нашата следваща цел е Пантеона.



Отново сме на Сен Жермен и пак сядаме в кроасантерията. Едно хладнокръвно парижко врабче идва и смело кълве трохи от ръката ми. Кафето в Париж не ми харесва. Сменям курса навреме и минавам на горещ шоколад.
Всеки път, когато се опитаме да общуваме с французите ме избива на кикот. " Тате, дръж куфарите, че ще питам, къде е гарата" е най-точният израз, да се опише нашата ситуация. Французите са отзивчиви, стига да не ги караш да ти препичат сандвич, на който пише, че не се пече.
Пътят до Пантеона минава край Сорбоната. Вървим покрай нея и разглеждаме фасадата и това, което се вижда от обсерваторията.


В страни се появява Пантеона.


Основната причина да искам да го видя е, че в него е Махалото. Знам за Махалото, от Умберто Еко. Начина по който го е описал, го прави да изглежда магнетични и сякаш събрало в себе си вселенските въпроси и отговорите им. Имам чувството, че ако го видя, аз самата ще се докосна до някаква велика тайна, която не се разкрива на всеки.





През една врата в страни от главната зала се слиза в криптата. Там са тленните останки на Волтер, Жан-Жак Русо, Емил Зола, Пиер и Мария Кюри. Георги слиза в криптата, а аз оставам, да наблюдавам хипнотизирано движенията на Махалото. На една колона има надпис посветен на Антоан Дьо Сент Екзюпери. За да бъде и той в мястото, където лежат част от хората, гордост на френската нация. В страни има огромен стенопис със смъртта на Света Женевиев, закрилницата на Париж.
Тръгваме си от Пантеона, минавайки отново покрай Сорбоната и отиваме в хотела за малко почивка. Няколкото дни ходене, започва да си казва думата. Пресмятаме, че от пристигането си в Париж, пеш сме извървяли разстоянието, горе -долу от Варна до Търговище. В ранният неделен следобед пред центъра Помпиду са насядали стотици хора. Няколко улични артиста разиграват сценки, а публиката се смее на репликите им.


Надвечер излизаме на разходка с посока към латинския квартал. Отново кръстосваме тесните улички, изпълнение с хора, глъчка и миризми. Попадаме на заклещена в мрежата от улички катедрала. Правим сники на любимите ни гаргойли.









Купуваме джироси и отиваме на площада пред Нотр Дам, за да ги изядем. Сядаме на пейка и се опитваме да опазим храната от белия прах, който вятъра вдига от земята. Пред катедралата две момчета развъртат пой, а оклните ги аплодират ентусиазирано. Малко преситени, ние гледаме отдалече. Добавяме и гаргойлите на Парижката Сета Богородица към колекцията.






Помотаваме се още малко и пак поемаме към хотела. На другият ден трябва да станем рано, да вземем "шатъл"-а до летището и да отлетим за София.

Анита Блейк

/Стара публикация от Blog.bg/
е новата ми любимка. Малко е инфантилна, но пък вдига мъртъвци и бори вампири. Поредицата за тази дребна и много бойна дама открих в нет-а. До сега пет от книгите са издадени в България / доколкото разбрах/. Четат се леко, историите са динамични и интригуващи. На моменти са прекалено кървави, дори и за моите, мисля обръгнали сетива. Понеже има обявен преводач, предполагам, че книгите са превеждани, още преди излизането им в България и не са сканирани страници. Вероятно на това, донякъде се дължи куцият изказ, но не се заблуждавам, че авторите, които пишат подобни жанрове са способни на особено цветист и ерудиран стил. А и книгите им, весе пак не са насочени към подобна категория читатели. Поредицата е идеална за ония моменти, в които човек иска да се разсее с нещо, да запълни времето, без да трябва да се съсредоточава прекалено много в прочетеното и съвсем в духа на всеобщото увлечение по историите за и с вампири.

Отново изказвам възхищението си и огромните си благодарности към хората, които и да са, които се грижат за "Моята библиотека"

П.П. Сетих се за още една забележка, освен посредствения текст. Тази Анита Блейк се облича ужасно. Постоянно ходи с дънки, маратонки и най-ужасното - чантичка за кръст...бляк....

"Не притежанието а употребата ни прави щастливи."

/Стара публикация от Blog.bg/

Във Варна в квартал Левски, точно до десети пощенски клон има малка бяла барака.


В статия във варненски вестник, са нарекли човека, който работи там "специалист по всичко". Дали е специалист по всичко - не знам. Знам че когато му занеса нещо, да бъде поправено, ако е възможно, то ще бъде поправено. Бързо добре и наистина.
Христо Асенов винаги е с идеално изгладена риза, вратовръзка, а според един стар израз "ако на ръба на панталона му кацне муха, ще се разчекне". С него имам някаква далечна и дори не кръвна роднинска връзка. Благодарение на нея си позволих да поискам разрешението му, за снимки и за този пост. Благодарение на нея знам и това онова за нещата, които прави.
Говореше се в семейството, че гаража му е, като аптека. Как направи като нов, първия Мерцедес, който си купил, втора ръка. Как е кандидатствал за рекордите на Гинес, като човек с най-много свидетелства и сертификати за уменията си. Дори, бил канен в шоуто на Слави Трифонов.
Сега знам, че ако отида при него с някоя досадна дреболия, няма да ме върне. Ключ, батерия за часовник, ремонт на часовник. ще бъдат направени прецизно и с желание, точно както си трябва. А понякога и неща, които просто не знам, къде да занеса.
Не съм виждала по пълноценно оползотворяване на пространството, от неговата "барачка". Казва, че била около пет квадрата. Пет квадрата изпълнени със съдържание и функционалност. Подозирам, че има всичко в това местенце. Две думи, описват най-точно малкото пространство, ред и чистота. Всяка свободна площ е оползотворена. Даже по стените и тавана има изрезки от вестници и любимите му сентенции. Там, точно под климатика, над постланото със снежно бял губер диванче, прочетох тази:

16.09 17:33 - За третия ни ден в Париж

/Стара публикация от Blog.bg/

си избирам ярко червена клоширана пола с едри бели цветя по края. Слагам една от любимите си блузки и се чуствам съвсем парижанка. Понеже деветдесет процента от пътуванията ни са с мотор, роклите и полите в такива моменти са излишни. Всеки път, когато не пътуваме с мотор се възползвам от възможността да нося полите и роклите си. Какво по-подходящо място от Париж, да го направя. Тръгваме отново по парижките учлици, а целта ни е музея д'Орсе, като пътьом ще минем покрай центъра Помпиду. /Тук е мястото да се извиня на всички, учили и говорещи френски, ако не изписвам правилно имената или някои думи. Информацията за правописа на кирилица черпя единствено от интернет на принципа "така го изписват най-често". В случая, от Уикипедия./
Центърът Жорж Помпиду е някъде по средата на разтоянието от нашия хотел до Сена, на не повече от 30 минути пеш. По уличките през които минаваме се редуват магазини за сирене, за вино, за сладкиши, зарзаватчийници и ресторантчета.



За час и нещо за запиляваме в един подземен МОЛ, който е на пътя ни. Над него има градинки и жилищни блокове. Под тях, можеш спокойно да се изгубиш. Гледката ми напомня на един филм, от преди около сто години, "Любов от безистена". И тук намаленията са във вихъра си. Парижани и те. Пазарят, сякаш света свършва. С Георги се раделяме и всеки поема към витрините, които го интересуват. Влизам в магазин на H&M, лудницата е неописуема. Жени, дрехи, охрана, служители. Пълен хаос, много близък до представата ми за чудесно прекарване на един съботен ден. Пред касите има опашки, опашки от по седем-осем човека, а касите са поне десеттина. Касиерките са усмихнати и много учтиви. Никой не се потрива, никой не се почесва, а аз се нахилвам всеки път, когато ми кажат: " Бонжур, мадам!". Георги ме намира на уговореното място. И след няколко минути, пред нас виждаме Бобур.

Малко, преди да дойдем в Париж случайно гледах филм за "Рафинерията". От тогава имам голямо желание да видя на живо една от най-любимите и най-критикуваните сгради тук. Харесва ми, разбира се. Смела и различна, как няма да ми харесва. А при мисълта, за всичко, събрано вътре, ми харесва още повече. От филма научих, че тук е една от най-големите библиотеки и голяма част от информацията е и под формата на файлове. Особеното е, че книгите не се изнасят, четат се на място. От интернет, пък научих, че тук е и една от най-големите колекции на произведения на съвременното изкуство. Втората по големина.
От страни на центъра Помпиду, уникален, както самия център е шадравана. Пъстрите сюреалистични фигури, в него се въртят и поклащат и изхвърлят вода от съвсем неочаквани места.






Млад мъж, облечен в прилепнало трико разпъва рогозка на земята и нарежда пред себе си пет стъклени топки. Започва да ги прехвърля и върти в ръцете си, една след друга и всички заедно. Пръстите му се движат грациозно и имам усещането, че не държи малките кристални кълба, а само ги погалва, докато те стоят в пространството. В края на номера му, Георги тиква монети в ръката ми и аз ги пускам в шапката поставена пред младежа.


Наближава обед и покрай шадравана, е пълно с хора. Насядали са по пейките, които вървят по цялата му дъжина и обядват сандвичи или салата от разни кутийки. Три девойки са разтворили торби и показват една на друга новите дрехи, които са си купили. В това отношение жените във всички държави си приличат.
Пресичаме Сена и тръгваме по брега и към д'Оресе. Разглеждаме фасадите на сградите, магазинчетата и дори капаците по прозорците.



Спирам се пред витрината на магазин за комикси. На нея са изложени големи книги с твърди корици от които не можеш да си отделиш погледа. Влизаме вътре и отвсякъде ни обграждат рисувани сюжети. По стените има закачени рисунки с различни размери. В по-голямата си част черно-бели, направени върху плътни листи хартия. Някои изглеждат все едно са откъсната от цялата история страница със множество сцени наредени в малки квадратчета. Избирам малка рисунка на малка фея за малката ми дъщеря.
Пред музея д'Орсе си купуваме сандвичи. Правя поредния глобален извод за града, сандвич, на който пише, че не се пече, не се пече. Когато се опитвам да помоля момичето от павилиона за сандвичи да ми го претопли на пресата то ме поглежда с учудване и доза съжаление, заради дълбоката заблуда, в която съм попаднала. Същият поглед има един младеж, предния ден пред двореца Шайло, когато отправям към него подобна молба. И понеже сандвичите, на които пише, че не се топлят, не се топлят с Георги ядем студени сандвичи седнали на стълбите пред музея и ги прекарваме с безалкохолно.
Музеят д'Орсе е бил гара с хотел и в последствие е преустроен в музей. В главната зала са оставени колоните, които поддържат покрива и напомнят за първоначалното предназначение на сградата. Основната зала е огромна и светла, с тераса, която върви на нивото на вторият етаж.







Освен основната експозиция има няколко съпътстващи. На Макс Ернст, на италиански художници и една показваща ориенталски фризове и бордюри.
Първи по пътя ни е Ернст. Сбирката е много интересна. Какво съм видяла в същност разбирам наскоро, след продължително ровене в интернет, когато попадам на страницата на музея д'Орсе. Оказва се, че сме видели негови колажи, така фино и майсторски изпълнени, че ако зрителя не познава оригиналната литография, няма да успее да види, къде се е "намесил" художника. Черно-белите изображения са магнетични, като страшна приказка разказана за възрастни.




След Ернст се отправяме към петият етаж, където са импресионистите. В светлите зали, пред нас се зареждат Ван Гог, Дега, Сезан, Мане. Светът на импресионистите е жив и динамичен. От платната лъха студ, жега, чува се шума на уличен парад и мога да помириша настъпващата буря и окосеното сено. В този момент горещо желая да живея в Париж. Да мога да идвам на това място всеки път когато искам. Да сядам на столовете и да гледам картините без да бързам. Без да трябва да продължа нататък. Да не се налага дапреминавам покрай зали, в които избирам да не вляза, защото времето ми в момента е крайна величина. Георги / който току що ме критикува, че прекалено често споменавам името ми/ снима етюди от отделните картини. Залата с импресионистите ни отвежда в бистрото, точно под покрива, а след това поемаме към изхода. В дъното на основната зала има макет на парижката опера в разрез и макети на декори и сцени от представления.



От музея д'Орсе тръгваме по Сен Жермен и садаме за кафе в една кроасантерия. Оставяме посещението на Пантеона за следващия ден и след кафе и кроасани и полагаща ни се почивка се гмурваме в уличките на латинския квартал в посока към Нотр Дам. А там има какво ли не. Магазини за картички и сувенири, ресторанти и дюнерджийници. Малки лъскави магазини за сладкиши, книжарници и антикварни магазинчета и много пъстра тълпа. Едно от най-прекрасните места в Париж.


По бреговете на Сена отново са насядали млади хора.










В Парижката Света Богородица има литургия. При влизането ни уредници подават листи със съдържанието на литургията. Сядаме на столовете и се заслушваме в хора. След него запяват мъж и жена. Ако ангелите пеят, то за мен, те пеят така. Докато върви литургията разглеждам свода на катедралата над нас. Имам чувството, че съм в корема на кита, докато гледам острите редуващи се сводове. Фасадата на катедралата е изпъстрена с орнаменти. Човешкото око не може да ги възприеме от един поглед. Колкото повече се заглеждам, толкова повече детайли откривам. До една странична вратичка има опашка. Туристи чакат за обиколка на катедралата. Обиколка из тесните коридорчета и вити стълбища, които някога са се използвали само от свещенниците, служителите и Кваземодо.
Минаваме през градините на катедралата, заобикаляйки я по брега на Сена.







В един пясъчник дечица играят заобиколени от родителите си. Не мога да устоя на тези малки херувимчета и правя снимки от порядъчно разстояние, за да не си навлека подозрителните погледи на французите, че и още нещо.







Тръгваме от Сите в посока към хотела. Засядаме на бира и картофки в едно бистро някъде по средата на пътя. Топим картофките в горчица / българските ресторантьори трябва да последват френския челен опит в това отношение/ и зяпаме преминаващите. Обсъждаме ги на воля, без да се притесняваме от нищожното, да не кажа никакво разстояние между масите и до самите преминаващи. Невероятно увлекателно занимание, което ни отнема почти два часа и дава на краката ни така нужната почивка. Възстановени и напоени, поемаме пак към Сена и латинския квартал да си купим джироси за вечеря.
Тълпата там е станала по-гъста и цветна, ако въобще е възможно. Няколко тъмнокожи момчета са сложили касетофон на земята, танцуват хип-хоп и правят малки скечове за зрителите, които са ги наобиколили. От ресторантите се чува глъчка. През отворените прозорци на един се вижда сервитьор, който разнася поръчки по слипове, а от перките на вентилатора на тавана висят сутиени. Шумна група рускини натъпкани, като сардини около малка маса се радват на щедрата гледка, а един младеж си взима полагащата му се почивка за цигара.



В Париж не се пуши в обществените помещения. Това, като че ли не пречи на парижани. Те стоят на тълпи пред заведенията с чаши с питие в ръка и цигара в другата. Понякога даже имам чуството, че купона е извън заведението, а не в него. Ммисля си, какво ли ще е през зимата. Предполагам същото, само дето тогава ще носят елегантните си палта с преметнати около врата неминуеми шалчета.
Мотаме се из уличките известно време, купуваме гръцкият вариант на дюнери и полека-лека вървим към хотела. Минаваме покрай някакъв театър. Ярки, цветни стенописи привличат погледа. Рисунките ме подсещат за "Майстора и Маргарита" на Булгаков.



Край Бобур тълпата се е променила, само африканци. Не се вижда човек със светла кожа. Ние сме поели по уличка успоредна на тези, по които вървим през деня. Около нас се редят секс шопове, кина за порно и видеотеки с много хиксове на витрините. Уличките си приличат, сякаш хората, които през деня са продавали сирена, тарти и зарзават са опънали червените завеси и изкарват пари и през нощта. Връщаме се в "правия път" и стигаме до хотела. Отново наближава дванадесет и ние вечеряме с джироси, до отворения френски прозорец в хотелската ни стая.