Аз съм гледала малко негови изпълнения, като цяло не съм обръщала голямо внимание на представянето и личността му. Днес, съвсем за кратко го видях в най-великата му роля.
В предаването " На кафе" съпругата и сина му с усмивки през сълзите разказваха за последните му дни и за достойното му преминаване от "другата страна".
Не зная защо така ме стегна за гърлото тази история, дали защото остарявам, защото имам две любими деца и един любим мъж, защото кучето беше болно, дали защото съм мелодраматична или заради някакъв неориентиран ПМС.
В предаването показаха запис от последното му гостуване, след като вече е знаел за болестта, минал през опеарация и други процедури. Не изглеждаше никак болен. Разказваше на Гала, как хора помагали, как в болницата не му взели лев и как един ден, видял пред огледалото в дома си завито хартиено пликче. Посегнал да го изхвърли, но усетил, че вътре има нещо. Отворил, а там имало 135 лева и по цялата хартия пишело: "Обичам те! Обичам те! Обичам те! " Толкова имала, толкова дала." Каза той, а лицето му само за секунди се опита да се разпадне. Устните му затрепериха, а очите му се наляха със сълзи, за секунди, само за секунди. После се овладя, преглътна и заразправя по-нататък.
И сега, на мен цял ден не ми излизат от ума, тази картина и тия 135 лева. Не 130, а 135. И той, толкова достоен, без капка самосъжаление. Възхитителен!
Няма коментари:
Публикуване на коментар