Чик лит по варненски

или
С третата книга на Красимира Кубарелова се запознах след няколко клика с мишката и едно ходене до библиотеката на читалище " Васил Левски".
Видях, че Aquawoman ни е гостувала и понеже съм къде учтива, къде любопитна "поцъках" в in a moment of peace и най вече в прочетени книги. Така попаднах на добрите й впечатления от Красимира Кубарелова и "Розов храст и сладко от смокини" И аз, като нея отидох в библиотеката за тази или за "Стари шлагери и крем брюле", а се обзаведох с райски ябълки.
Книжката е топла, топла, излязла на пазара преди дни и се чете лесно и бързо. Между кориците намерих мила родна картинка преразказана с чуство за хумор, а по редовете видях познати хора и на едно място даже мярнах своето отражение в огледалото. Стила е лековат и непретенциозен. Докато изгълтвах страниците имах чуството, че съм на кафе и раздумка със стара приятелка от училище, с която не сме се виждали от двадесеттина години и сега не можем да се изприказваме. Ставаше ми мило и хубаво, когато за пореден път авторката споменаваше нейния, на героинята й и мой роден град.
За любим цитат си избрах началото на книгата:
“Ако искаш да погребеш някоя история, изкопай една дупка, седни на земята до нея и изплачи това, което ти тежи. А в дупката посади дърво, но да не е плодно, че ще горчат плодовете му. Добре е да е дъб или бук, че слабо дърво в тази дупка няма да вирее” - така казваше баба ми.
Послушах аз баба си, имам си една горичка..."
Не знам има ли жена, която да няма такава горичка. Ако не в градината, то в главата си.

П.П. Линковете, които съм дала към другите две книги на авторката са от страницата на издателство Хермес, където може да се прочетат части от тях. Не, че ми беше нужно, за да знам, че искам да ги прочета целите.