на Александра Маринина. Това е първата нейна книга, която прочитам и със сигурност няма да остане последната. "Всичко наопаки" вече ме очаква.
До сега отдавах абсолютно заслужено първенство в писането на криминални романи на трима: сър Артър Конан Дойл, сънародничката му Агата Кристи и американският им събрат Реймънд Чандлър. Е, госпожата подполковник съвсем достойно се нарежда след тях и получава моите почитания.
"Седмата жертва" е динамично криминале написано изцяло в традиците на жанра - заплетено разследване, злодей, невинни жертви и умни следователи. Книгата не ми позволи да я оставя от момента, в който я подхванах и четиристотин и няколкото страници изхвърчаха неусетно. На няколко пъти имах глупостта за помисля, че хващам подсказките на авторката и знам, кой е убиеца. Тя, за моя радост се оказа по-умна от мен и в края на историята приятно ме изненада, като ми показа, че съм грешала.
Понеже успоредно с началото на " Седмата жертва" четях и края на "Изгубеният символ" съпоставянето на двамата автори беше неизбежно. Е, Дан Браун може само да диша праха на г-жа Маринина. В начина й на писане има стил и класа, която се придобива с векове култура.
Цитати имаше много. Избрах си тези два:
"скъпа, ти винаги си права, защото си жена, а жените, както е известно, винаги са прави."
" - Трудете се младежо.- Старият експертс назидателен жест посочи с пръст поставената пред Сергей бланка със залепена на нея снимка, от която оперативният работник прерисуваше татуировката. - Трудът трябва да тежи, инак ще се превърне в хоби и вие ще престанете да разбирате за какво ви плащат заплатата. Не търсете леките пътища в живота."
Няма коментари:
Публикуване на коментар