сряда, 12 май 2010 г.

Малко гръцка митология

След прочитането на "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии" си припомних колко интересна ми е била винаги гръцката митология. Няколко седмици след това, т.е. преди един- два дни, аз и моето любимо семейство отидохме да гледаме "Сблъсъкът на титаните". Ето по малко и за двете истории и за приликите и разликите между тях.



В "Похитителят на мълнии" на Рик Риърдън митологията на нашите съседи е представена точно така както съм я учила. С една малка промяна обаче: Персей (Пърси Джаксън) беше син на Посейдон. Докато четях мислех, че това е така, но пишейки поста се разрових в Уикипедия и открих, че Персей е бил син на Зевс. Иначе нищо не беше променено или объркано. Книгата преразказва подвизите на митичния герой Персей. Беше изключително занимателно да чета не само забавната фантастична история на полубога Пърси Джаксън, а и интересните митове и легенди за Великите и техните прищявки. Сравнена с филма за Боговете на Олимп, книгата, както винаги, е доста по- добра. Препоръчвам на всички, малки и големи, да я прочетат. Историята разказва за това как малкият побойник в училище Пърси пораства за отрицателно бързо време и се превръща в момчето, спасило света от унищожителна война, породена от споровете на боговете. По пътя си към Подземното царство той и верните му приятели- красивата дъщеря на Атина- Анабет и сатирът Гроувър, преживяват какви ли не премеждия. Половината богове на Олимп се опитват да ги използват за свои си цели, всички обаче водени от титана Кронос (баща на Зевс, Посейдон и Хадес), който се опитва да накаже синовете си и да се възцари отново. Нашият велик герой успява да оправи положението в последния момент и всички са повече от щастливи. Или поне за сега. И тази книга не можах да оставя дори за момент (това отново значи четене по време на часовете).
Сега относно "Сблъсъкът на титаните". Филмът, в идеята си на такъв, ми хареса. Но разказът за боговете, техните синове и всичко останали беше оплескан от американците, така както само те могат. Тук Персей беше наистина син на Зевс, но като всеки горд американец нарече горгоната Медуза "кучка". Тя, на свой ред, беше една огромна змия, което в същност не съвпада с митологията. Красивата преди Медуза е превърната от Атина в жена с поглед, вкаменяващ всеки, който погледне иначе привлекателни й очи. Изящната й дълга коса е била заменена от богинята със змии. Но повече промяна в нея не е имало (то това й е било предостатъчно). Във филма се появи и Йо, която пазеше Персей, докато той порастваше. При срещата им явно нашият герой доста си падна по нея, тя също си го хареса. До леговището на Медуза тя беше убита, но в края на филма любящият баща Зевс реши да награди сина си, който избра да остане на земята като човек, връщайки обратно любимата му Йо. И сега отново четейки за жената превърната в юница из уикипедия, откривам, че в историята си тя няма срещи или нещо общо с Персей. Други несъответстващи с митологията сцени не се сещам. Този път и аз не бях много доволна от това, че филмът беше на 3D. Двете с майка ми не можахме да проследим иначе добре направените бойни сцени, тъй като всичко беше изключително бързо и даже малко ми се размазваше пред очите.



До тук с богове, полубогове и митични същества.Все пак ми беше много приятно и интересно да проследя и двете истории и доста се забавлявах.

Източник на снимките- мрежата.





1 коментар:

  1. Искам да изкажа своето мнение като кажа, че сравнението е много добро. Но в по нататък в някоя от другите книги от поредицата Пърси казва, че майка му го е кръстила с името Персей, защото това е единствения велик герой който не е умрял трагично, дори да е кръстен на син на Зевс. Другото което по нататък се разбира... той изпълнява повече от подвизите на Херкулес отколкото на Персей. Мечът на Пърси е Въртоп както всички знаете, но той е принадлежал на Херкулес и е свързан с една трагедия. :)

    ОтговорИзтриване