Беше ми странно да чета за коледни приготовления и преваляващ сняг при настъпващото с всички сили лято навън.При първите няколко абзаца имах чуството за дежаву. После се сетих, че, а, аз съм гледала подобен филм. След като порових в нета се оказа че филма не е подобен, а направо е по книгата. Помня филми и книги, като слон. Дори и слабите. През цялото време макар, че знах, как ще се развият събитията много, ама много исках Лутър да успее да осъществи замисъла си, да замине за Карибите и да натрие носовете на всички сноби около себе си. Това със американските добросъседски отношения никога няма да го разбера. Всеки добронамерен американски съсед, според мен е нищо друго освен нахален и любопитен натрапник умиращ от желание да си вре носа в чуждите работи. Точно такива бяха и тия на Гришам. Защо накрая се размекна и реши да ги вкара в ролята на " спасителите на Коледата" не знам. Щастливия, изпълнен със светлината на коледните лампички и огласен от коледни песни край никак не ми беше по вкуса.
Докато четях книгата имах чуството, че Гришам е седнал пред горящата камина с яйчен коктейл до себе си, с крака завити в плетено одеало и лаптоп на коленете и си е казал: "Я, да видим какво мога да сътворя на бързо. "
До края не можах да усетя какво е новелата. Подигравка към всичката лудост ширеща се по празниците в Америка / и не само там/ или лигава коледна история - сценарий, за също такъв филм. Ясно е, че към цялата история е подходено с хумор, но аз не можах да го усетя в редовете, макар да знаех, че е там.
Доколкото знам и за добро това е единствената " различна" книга на Гришам, който по мое мнение иначе е абсолютен майстор на адвокатските трилъри.
П.П. Не можах да си намеря цитати.П.П.П. Жаклина винаги казва: " ...зависи от фазите на луната." Дълбоко съм убедена в правотата й и съм сигурна, че в два различни дни, впечатленията ми от една и съща книга ще са различни. Днес те бяха такива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар