Ех, как обичам да вали!

Или по- точно как обичам летните бури. За секунди и небето потъмнява, покрито от черни облаци, надвиснали заплашително. В следващия момент задухва страшно и изведнъж пред очите ти проблясва светкавица. Тя раздира синевата и сякаш виждаш как разцепва земята някъде далеч. И тогава се задава дива буря- дъжд, вятър, светкавици, последвани от силен тътен. Сякаш Боговете воюват. Малко по малко гръмотевиците намаляват и дъжда се усилва. Започва да вали така, че ти идва да събираш птици и животни от всеки вид по две (да цитирам един от любимите ми СМС-и от Мтел Списанието). И след няколко минути всичко приключва. Небето е отново синьо, улиците са чисти, из въздуха се носи прекрасен мирис на дъжд и чистота. И се чувстваш прекрасно, все едно всичкото зло по света е било измито от дъжда. Всичко е спокойно и красиво. Като в приказка. :)