вторник, 14 декември 2010 г.

Коледни щрихи, трета част.

Вчера и днес до обед имах силно главоболие. Надявам се, че съм намерила " моето лекарство", но за съжаление днес не издържах и преди да се докопам до тубата с перличките пих аналгетик. Сега, хем искам, да знам, дали това е моето лекарство, хем никак не ми се иска да ми се налага да разбирам. За да залича неприятното усещане от мъчителните мигренозни пристъпи имам нужда от голяма ударна доза коледно настроение. Старите коледни картички, които изрових от мрежата са много ефикасно средство.













Като малка, семейството ми не празнуваше Коледа. Даже не знаех, какво е. Съвсем по социалистически, празнувахме само настъпването на новата година и чакахме дядо Мраз. А този дядо Мраз, както повечето неща в онова време беше някак скучен и постен. Затова всяка попаднала ми от някъде подобна стара коледна картичка беше истинско съкровище за мен.

П.П. Тая с плимута ми е любима. Момчета с червени бузи и момичета с бретон на букли.Никой не рисува вече хората така.

1 коментар: