В последно време всичко е кино. Посещенията ми в мрежата все около кино се въртят. Посещенията от мрежата при мен и те. Киното се променя. Класациите, които четох го потвърждават. За добро или лошо, но се. The Social Network, който току що изгледах е пресечната точка на всички споменати неща.
Особено интересен ми е факта, че голяма част от коментарите по торент тракерите са " скучен филм". Малка част от коментиращите са впечатлени, но не от филма или събитията за които разказва, а от успеха на най-младия милиардер в света. Така ли не им стана поне малко инересно на тези хора, да разберат, как е възникнал един социален феномен? Още повече, че вероятно са част от него. Въпросът е реторичен, знам / чакам Гаргата да се намеси ако е рЕторичен/. Хората все по-малко се интересуват от нещата, особено ако се им поднесени на тепсия, нарязани и сдъвкани. Но, това е тема на друг разговор. Сега за филма.
Хареса ми! Вярно, много говорят, но ми хареса което казваха. Хареса ми, защото е ясна картина на живота ни, сегашния. Дори и аз, която съм се клела в децата, майка си и пародителите си до девето коляно, че няма да бъда част от Facebook, дори и аз съм част от този живот, какъвто е, с огромния му брой социални мрежи в него. The Sociql Network искрено показва, колко социални животни сме, как сме подчинени на нуждата да ни одобрят, колко инертно регираме и как не можем без да сме " виред ин". С или без профил във Фейсбук, ние блогваме, постваме, пишем по форуми и все по-рядко изкарваме пари или се забавляваме, без по някакъв начин да сме свързани в мрежата. Facebook е логичното развитие на всичко това и дори си мисля, че ако не беше създаден от Марк Зукебърг, пак щеше да се пръкне, отговаряйки на някоя необходимост. Не видах филма, само като история на един нърд, станал милионер. А и той не е първия. Защо да се лъжем, няма по-мощна водеща сила от желанието да " натриеш носа на другите" и " да докажеш, че си повече". Особено ако си достатъчно гениален, за да го направиш. Въпреки успеха в училище младият гений Марк Зукебърг /евреите наистина са навсякъде, навсякъде!!!/си остава загубеняк по изкривените колежански стандарти. Рижото, къдраво момче не може да влезе в бленуваните от всички клубове - символ на върховен просперитет и всеобщо одобрение. И какво прави то - създава си свой. Не, даже не клуб, създава си свой колеж, щат, " третата по население страна в света, след Китай и Индия" към момента.
Такова постижение няма как да мине без " косвени жертви". Не може да си гребец, да си метър и осемдесет, богат и с добро родословие, член на престижен харвардски клуб и притежател на феномена Facebook . Всекиму се полага само по едно голямо нещо. Не може и да не платиш за жертвите, особено ако си притежател на феномена Facebook. Ако това не е интересна история, здраве.
В начало се издразних на младежа. Той трудно би станал любимец на която и да е жена. После имах усещането, че създателите на филма го представят в малко героична светлина - горкият малък отхвърлен гений, който не иска прекратяването на връзката с най-близкия си приятел. Но след края на филма, нещата придобиха завършен вид.
Зукебърг е всички тези неща, а и още няколко. Безобразно интелигентен, много ерудиран, находчив и подмолен, хитър, арогантен и себичен, но и свит, объркан, с големи проблеми в комуникацията. Той притежава едно - геният си. А геният радко може да стои мрен, той иска изява, иска да работи. Зукебърг насочва гения си в най-нужната посока, осъществявайки глобална рецепта за абсолютна изолация в удобната илюзия за общуване. Изпълнявайки в същност съветът на зарязващата го Ерика Албрайт, да бъде най-добрият себе си, който може да бъде.
Ако от толкова писане, все пак не е станало ясно, или написаното по-горе е изгубило силата си, отново, хареса ми! Хареса ми релистичната картина, затвореният и асоциален Марк, посредственият Едуарди и Джъстин, като Шон Паркър ми хареса.
Хареса ми много и саундтрака. Без да е моят стил музика, без да поискам да чуя някое от парчетата отново всяко от тях много добре довършваше цялостното въздействие и усещането за сцените, към които звучи.
Филма наистина си го бива. А що се отнася до Фейсбук, по времето в което се появява има още няколко подобни мрежи, което навежда на мисълта, че вече е била назряла нуждата от подобна комуникация. Само си спомнете появата на мобилните устройства и как не можем без тях в момента.
ОтговорИзтриванеМного си права, Мариета. На мен ми просветна, като започнах да пиша поста. Толкова много говорят в тоя филм, че на моменти цялото ми внимание беше ангажирано да следя диалога и някои неща после ми изплуваха.
ОтговорИзтриванеинтересното е, че и на мен ми хареса. филмът, не историята (в него и в реалността). разминаваме се много обаче в мнението си за марк (героят, не знам как е в действителността). общуването с такива хора ме изтощава и впоследствие започва и да ме дразни. а тук чувствах същото дори и само като го гледах - крайно некомуникативен, на моменти дори приличащ на аутист - гениален, но неспособен да общува. явно ме дразни, когато не мога да надникна в главата на другия :))
ОтговорИзтриванеот една страна парадоксално ми се струва как такъв човек, скаран с нормалната комуникация, е създал най-голямата мрежа за комуникация между хората. от друга страна - съвсем логично е точно той да го направи.