"Два часа от живота ми, които никога няма да си върна!"

Още докато си помислих за класация на филмите, променили живота ми в ума ми започнаха да изплуват ужасилите и отегчилите ме до смърт.
Не веднъж с Гаргата сме си говорили, че човек / или може би само ние/ се справя по-добре с критиките, отколкото с хвалбите. И си казах, ако съм добра в нещо - трябва да го направя. Като потвърждение, списъка " два часа от живота ми, които никога няма да си върна" се оформи много по-бързо от "едни от най-запомнящите се часове в живота ми"

Започвам с " Avatar". Няма нужда да се повтарям, всичко, което съм имала да кажа за филма, вече съм го казала тук.

Продължавам с мистър James Cameron и друга негова творба, " Titanic". Гледах го на кино и то не, къде да е, а в голямата зала на ФК, барабар с половината рода. Напливът беше толкова голям, че купихме билети на различни редове и аз се оказах сеdнала до бършещ сълзите си едър мъж. Филмът представяше безобразно и разочароващо, променена историята, която познавах от " Корабът на обречените" на Гюнтер Крупкат. Голямата трагедия случила се тогава нечестно беше съсредоточена върху двама измислени герои. Нищо през ония три часа и нещо не можа да ме докара до рев. Нито раздаващият шамари Billy Zane, ни замръзващият Leonardo DiCaprio ме трогнаха. 

Тук Лео Ди Каприо си мисли: " Боже, какво ли не правя за пари..."

Филмът не можеше да се доближи на йота до начина по който ми беше въздействала книгата. Когато всичката тази мъка свърши, обнадеждена се запътих към познати и роднини, хора със сходен на моя вкус за филми, но когато погледнах в подпухналите им и зачервени от плач очи, се отказах да споделям впечатленията си или по-скоро липсата на такива. И така си и останах. Неразбрала, за какво беше всичкия тоя рев и шум.

Следващата разочароваща загуба на време беше " Saving Private Ryan". Може и да е имало добра игра във филма, може да е имало и добра режисура, но след първите кадри с веещия се американски флаг нямаше начин да обърна внимание на каквито и да било добри качества на филма.

Изгледах го търсейки, съвсем тенденциозно, още неща, които да не ми харесат. След знамето в списъка ми се нареди наивната завръзка, как един военачалник праща на смърт няколко човека, да спасят един. Нима Steven Spielberg, е очаквал, че разумният и мислещ зрител ще се хване на това?  Гледах филма и не спирах да се изумявам до къде може да стигне в безобразната си пропаганда. Трябва да призная, че надмина очакванията ми. Имаше времена, в които се кълнях в Spielberg  и Tom Hanks. С " Saving Private Ryan" тези времена приключиха.

Четвъртото голямо филмово разочарование, за което се сещам ми се случи наскоро.Недоумявах тогава, недоумявам и сега, какво по дяволите иска да каже " Borat".
Не разбрах какво иска да каже героя, нито филма. Убедена съм, че аз нещо недовиждам и недомислям. Не може да няма някакво послание в гол, дебел, космат мъжки задник, нали?!?

Може би е тъжно и може би е изцяло в мой ущърб, но ако трябва отново да изтърпя тлъстото казахстанско, /според филма/ дупе на преден план, предпочитам да остана непросветена.

Последното ми лошо попадение, не вярвах, че ще го кажа, беше втората част на " Sex and the City" - филмът. Аз, която съм упорита фенка на сериала, бях докарана до сътояние в което подминавам разочарованието и стигам до отвръщението. Години ще са нужни, за да заличат от паметта ми картината на Kim Cattrall в ролята на Саманта, заобиколена от религиозна група мъже в квартал на Абу Даби, която навира в лицата им пръсналите се от чантата и кондоми и с разкривено от ярост лице имитира полов акт и крещи: "I AM A WOMAN! I HAVE SEX!". След тези кадри, съвсем на заден план остават арабските жени, които се оказва, че носят маркови тоалети под бурките си или Sarah Jessica Parker, която заголва бедър под същата такава бурка, за да спре такси.
Категорично заявявам, че малкото достойнство останало на сериала след първия филм беше до основи сринато и стъпкано от високите токчета на четирите приятелки, с които те превземаха пясъците на пустинята във втория.