"Светът на исляма" на Ибрахим Карахасан- Чънар

Вчера прочетох поста на Ondine, в който изброява седем неща за себе си. До седем, които да са ми много присъщи не можах да стигна, но едно нещо важи с огромна сила, много, ама много съм любопитна. Ненаситна съм за нови опит, познания и впечатления. Любопитна съм почти колкото оная котка.
От както съм станала /относително/ зрял човек, нуждата на хората да вярват в Бог, следването или не на религиозните канони, религигите, като идеи и развитие, атеизма и сектантвото будят силен интерес в мен. За добро или лошо имам цели две приятелки, заклети атеистки, с които понякога си спретваме яростни теологически дискусии.
Познавам християнството, което съм приела за своя религия по-добре от останалите, но дори и за него не мога да кажа, че го познавам наистина добре. Знам основните неща за юдеизма. Кой ли не ги знае, в същност? Както установих преди време евреите са навсякъде. Будизма познавам още по-малко, а доскоро за мен мохамеданството беше абсолютна тера инкогнита.
Това от една страна беше причина да поискам да участвам в " Имаш ли блог" на издателство ЛИК. От друга, ислямските държави винаги са ме привличали. Не толкова с религията си, колкото с културата, но всяка култура е следствие на религията, така че решена да " пия от извора" се захванах с първата част от четирилогията на Ибрахим Карахасан-Чънар.
Няма да си кривя душата, "Светът на исляма" се оказа голям залък. Както се вижда, четох я ....има няма четри месеца. Срам, срам! А както хубаво беше казал Стоян, всяка книга има определен срок, през който да я прочетеш. Колкото и да се стараех, а това е възможно най-лошият подход към една книга, преборвах по четири -пет страници на ден. Основното, което ме препъваше по пътя и ми образуваше затруднения и нерви беше липсата на речник. Чуждите думи в книгата са сигурно една трета от нея. Понякога, когато за пореден път срещнех термин или непозната дума се налагаше да се връщам страници назад, за да си припомня, какво значеше и да се опитам да не губя логическата връзка. Да не говорим, че някои думи въобще не бяха обяснени. За бележки под линия, ми е ясно, че и дума не може да става / напълно са недостатъчни, там където ги има/, на места сигурно щяха да заемат половината, страница. Защо в книгата има подробен именен показалец и приложение с деветдесетте и девет имена на Аллах а НЯМА речник имам само едно обяснение и то е, че книгата не е насочена към читатели като мен, които не познават съответната религия. " Светът на исляма" ми звучеше, като книга за хора, които вече са запознати с него и за които арабските думи и религизната терминология няма да са затруднение. Никак не изключвам възможността повредата да е в моя телевизор. Може би аз не съм пораснала за такъв тип литература. Може би общата ми култура и тренинга ми за четене не са достатъчни, за да се справя с терминологията и стила. Но, не трябва ли работата на авторa, да е точно тази. Да ми поднесе непозната материя по начин, по който да мога да я смеля и разбера. И не е ли по-важно незнаещите да бъдат запознавани, отколкото книгата да се превръща в сложна материя предназначена за "посветени".
И понеже до тук звуча, сякаш нищо не е успяло да пробие дебелата ми руса главица и да достигне до малкото бръчки в мозъка ми, ето и нещата, които аз открих в " Светът на исляма".
Както казах, мохамеданството, като история, пророци и свещенна книга ми е тъмна Индия, или по-точно Арабия. Откритие беше че, като най-млада религия исляма приема историята и пророците преди възникването си. Много интересен ми беше и факта, че освен на религиозни канони Корана е основата за правната уредба на арабските държави. Ако до сега бях свикнала с религия появила се в държава и евентуално разраснала се в и извън пределите и, то тук нещата са някак на обратно - държава възникнала около религия.
Много старателно се зачетох и в частта за свещения джихад. Мохамед и последователите му са преследвани и убивани от противниците си. Алах им позволява  да бранят с оръжие вярата и сигурността си. Като човек свикнал с християнското " обърни и другата буза", първоначално ми беше трудно да си обясня Бог, който призовава към обратното. После обаче се сетих за многото български свещенници, които са освещавали знамена и възстанически оръжия и как не само спокойно, а и с гордост приемам този жест.
Интересен ми беше и един кратък абзац за женската забрадка:
"Забрадката на жената е свещена и тя гарантира според мисюлманската традиция нейната непорочност и неприкосновеност. " 
От проследяването на династиите управялвали арабската държава в ума ми не остана и следа. Невъзможно ми беше да запомня множеството имена и дати. Не съм си и поставяла за цел да го правя. Опитах се вникна и в причините за различията между шиити и сунити, но всеки път, когато затворех книгата нещата отново ми се объркваха.
Очаквах книгата да е повече аналитична, но особено в първата и част не можех да избягам от усещането за проповед. Колкото и незапознат читател да съм, знам приемането и покорството, което изисква всяка религия. Не съм против това, но ми се искаше думите на автора да звучат повече като думи на наблудател, а не като на изповядващ.
За добро или лошо, освен любопитна съм и много последователна. Всяка незавършена поредица от книги в билиотеката ме боде в очите и смущава вроденото ми желание да докарвам нещата до край, пък било и далеч във времето. Така че, трудно или не ще ми се наложи да се боря и с останалите книги от "Светът на исляма". Надявам се победите да са повече от пораженията.

П.П. Мнения за книгата има тук и тук.