Ето Го! "Обърнете внимание" магазинът.

Гаргата от вчера сън не е спала. И аз почти. Причината - онлайн магазина, за който споменах няколко пъти вече е реалност в мрежата.

Към края нещата станаха главозамайващо бързо. Страница във Facebook / продължавам да не го харесвам/, пост във форума на Flowersnet и колелото се завъртя.

От тук нататък ...Nota Bene!

Бронзова епоха

Продължавам с нещата, които съм правила за бъдещия онлайн магазин.
Дали заради силната ми страст по старите вещи или заради нещо друго, но дълго време ми беше по-лесно да правя украшения от материали с цвят на бронз. Първите ми опити датират отдавна и вече не са в моя гардероб. След леко освежаване всички обеци и гривни, които бяха правила преди повече от година и с много евтини елементи се разпродадоха благотворително за подпомагане на децата в СОУ "Д-р Иван Шишманов".

Освен бронза, Алиса, ми е друга любима тема. Комбинирах нахиления чеширски котарак със синтетичен тюркоаз. Оставен в насипно състояние синтетичният тюркоаз не изглежда никак привлекателно. Поради тази причина Гаргата напълно се отказа от него и ми предостави цялото количество. Още докато го видях, знаех, че ще мога да изтъкна скритият му потенциал.
Синтетичният тюркоаз е смес от малките парченца камък и някакъв вид смола. Смолата споява парчетата, а също дава мекото и усещане за топлина, което ме привлече да го използвам.

Първоизточника на обеците от долната снимка, бяха готови обеци, съставени изцяло от бронзови елементи. Бяха тежки и някак скучни и незабележими. Лиших ги от по-голямата част от висулките и на тяхно място сложих червени мъниста. Излишните висулки събрах в гривна, в която вкарах цвят с чипс от червени корали.

Филигранните жаби и миниатюрните кутийки за " съкровища" във всякаква форма са ми друг любим елемент. В момента в кутията ми за части мирно съжителстват около 10 такива жаби и кротко чакат да дойде тяхното време.

Иска, да се обзаведа с хубав сух парфюм, за да мога да слагам трошичка от него във всяка кутийка.

100-тен рожден ден на Джулия Чайлд

Днес голямата дама на кулинарията щеше да навърши 100 години. За мен тя е една от най-интересните и магнетични личности сред готвачите  - звезди.

Колко щастлива могат да ме направят осемнадесет рози

Не, не са по специален повод. И не са от мъжа на живота ми. С него отдавна сме се уговорили да не ми подарява рязан цвят. Не, че някога е напирал, но това е друга тема.
Получих ги съвсем неочаквано защото " нямат търговски вид". Да!
Ето и как в същност се сдобих с розите.

Познавам, не, за мен е чест да познавам един от най-добрите флористи във Варна, а може би и в България. Човек с изтънчен усет и непогрешима представа, кое е стилно, красиво и балансирано. Едновременно с това забавен и харизматичен. Мога да го наблюдавам как работи с цветя и да го слушам да говори за цветя с часове. Но и това е друга тема. Тема, която си заслужава самостоятелен пост.

Позната от София, ме попита мога ли да помогна. Някой от Варна трябваше да направи букет и да го достави в неделя. Казах и че познавам точният човек. И отидох да поръчам цветя и да дам координати. Цветарският магазин на Иво е едно от местата в града, където винаги искам да ида. Имах късмета да го сваря в един от редките моменти, в които не е претрупан с работа, да разменим няколко думи и да поседя в магазина попивайки атмосферата. В момента, в който погледнах розите, те бяха събрани, почистени от листата и завързани на прелестен сноп. Всичко това заради леко прегорелите им краища, които ги правеха невъзможни за продажба от този перфекционист. Не веднъж съм си тръгвала от него със саксийни цветя, които "нямат търговски вид", но тези 18 рози удариха тавана.

 

Копчета и кордели*

Копчетата са ми отколешна слабост. Малка и на пръв поглед незначителна вещ, а присъства непрестанно в живота ни. Едно копче може да носи толкова история в себе си.

Нямам никакви претенции за авторство върху идеята за бижута с копчета. Не знам кое е било първо - мярната картинка в мрежата или картина на гривна в моята глава. Харесва ми да използвам материалите не по първото им и най-естествено предназначение и винаги търся другото им лице.

Първата ми гривна с копчета беше плаха. Полупрозрачни копчета с близки пастелни цветове. Още я нося и даже направих обеци към нея. Също толкова плахи. 

Следваха други две гривни. Те станаха подарък. Две продавачки видяха моята и я намериха за много интересна. Казах им, че ако донесат копчета аз ще им направя гривни. Не вярвах да го приемат сериозно. Е, те ме изненадаха, като донесоха копчета, аз тях, като изпълних обещанието си. 

Гривната, която направих след това беше много по-цветна, с малки, но много копчета. Тя също стана подарък, този път за дъщерята на приятелка. Детето си я заслужи, понеже силно й се израдва, когато я видя на моята китка.

После повод за гривна стана разшиването на едни завеси. Имаха гладки копчета в плътно тъмно червено. Колкото и да не е моят цвят за час ги комбинирах с бели и наредих. Не ми харесва да ползвам пластмаса в украшенията и го правя много рядко, но копчетата са едно от най-добрите й приложения в бижутата. 

Последните гривни, които направих и които, вече чакат бъдещите си притежатели са ми най-любими. Копчетата по тях са избирани специално за да бъдат там. 

 

  

Колието с копчета беше най-голямото предизвикателство. Все още не съм сигурна, дали успявам да усетя границата между добрия и претрупания вид. Надявам се да получа отговор скоро, когато някой го хареса за себе си. Или пък не.

Това беше частта с копчетата. Корделите предстоят.

Всички показани тук украшения скоро ще могат да бъдат разглеждани и /дай боже/ закупувани в онлайн магазин.

*"Копчета и кордели" е българското заглавие на сериала "I'll Take Manhattan", направен по едноименната книга на Джудит Кранц.

Една японка

Като сняг през май. Толкова необичайно изглеждаха групата японки в кимона и с шапки с формата на лотос на центъра на Варна.

Когато забеляза, че се опитвам да я снимам тази дама излезе напред и започна да позира.

Освен японска група, в неделя по централните улици на Варна можеха да се видят мексиканци, узбеки и много други, всички участници в Международния фолклорен фестивал.

Честит петък!

Понякога е достатъчна една такава снимка, за да ме зареди с настроение за цял ден.

Източник на снимката: Sense of Chanel

Честит петък!