"Има едно място

което не е като никое друго на света. Страна на чудеса, загадки и опасности. Казват, че за да оцелееш там, трябва да си луд като шапкар. Какъвто, за късмет, аз съм."
Alice in Wonderland (2010)

Мислих и писах, после писах и мислих, а понякога писах и без да мисля. А после трих. Написаното все не ми харесваше, защото много харесах филма. Не, не много, а много много. Адски много даже. Най- показателно е, когато дни след гледането отново откривам колко ми е харесал някой филм.
Хареса ми, заради:
* характериния почерк,
* Джони Деп, Хелена Бонъм Картър,
* прокрадващата се нишка от черно-бял десен, райета, дървета без листа и алогични герои /ако някой иска да ги види - да гледа филма /,
* изпипаните до съвършенство детайли - падайки в дупката Алиса се разминава с пиано, а аз си мисля: "ей сега ще се сблъскат"; опашката на Чеширския котарак се извива във формата на въпросителна; Гъсеницата е озвучена от Алан Рикман!, Валето на Червената кралица е плоско и дълго,
* Бялата кралица и Алиса са бледи и монохромни, лудостта и злото са къде, къде по- интригуващи и забавни / ако на някой му е интересно - да гледа филма /,
* Бъртън деликатно е прекарал книгата и героите през призмата на потребителското търсене и е запазил баланс между касовия филм и филма за ценители. Алиса е пораснала - иди убеждавай възрастни мъже, че трябва да гледат приказна история с дете героиня, във филма има чудовище и даже битка с мечове, Шапкаря и Червената кралица са централни образи,
* хареса ми и защото Алиса / и в двата свята/ е една от любимите ми книжки, героите на Луис Карол се движат от своя собствена логика и не отговарят на ничии очаквания за това, какъв трябва да бъде литературния герой и даже Алиса започва да го прави в един момент.
Дни наред се забавлявам преигравайки в ума си някои сцени.
*Джони-Лудият-Шапкар-Деп разговаря с Чевената Кралица разкъсван от силен вътрешен конфликт - между доблестния гражданин и шапкаря / ако някой не го разбира - да гледа филма/,
* Хелена, с огромната си глава се навежда и мило пита един тресящ се от ужас жабок, той ли и е изял пастичките.
* После крещи: " Отрежете им главите!"/ако някой иска да я чуе - да гледа филма/,
* Шапкаря задава на Алиса най-важния въпрос: " Защо трябва винаги да си твърде малка или твърде голяма?"
* Чеширския котарак пита Алиса, дали е "оная" Алиса, после същото прави и обвитата в синия дим на наргилето си Гъсеница. Казах ли, че Алън Рикман я озучава?

И в заключение / както казва Лора/: " Това е невъзможно!" " Само ако повярваш, че е!"

П.П. Не мога да се въздържа: Г-н Камерън, така се прави!