Хари Потър и даровете на смъртта - началото на края

Да, история на момчето - магьосник почти приключи. История, която започна преди повече от десет години така:

и така:

История, която за децата ми и за мен наедно с тях беше почти с мащаба на пристрастяване. Първата книга изчетох за малко повече от 24 часа. Трябваше да приготвям храна, на същите тези деца. Всеки път, пък, когато по телевизията пуснеха трейлъра на филма у дома затявахме дъх и не дишахме, докато не приключат и последните кадри. И така до първата част на Harry Potter and the Deathly Hallows, която гледахме с тъмноочка преди малко повече от час.

Отново успях да се наслада на вълшебната история и даже дуднещите младежи, които неясно защо бяха решили да похарчат парите си за билети за кино не можаха да ми попречат. Създателите на "Хари потър и даровете на смъртта", както и в предните части максимално точно се придържат към историята в книгата. Въпреки притеснителният размер на филма от два часа и половина, фактите и събитията, които могат да бъдат пропуснати са пропуснати. Това обаче не пречи на зрителя, ако не познава историята и ако иска, разбира се, да следи нишката и да разбира какво се случва. Историята е сбита до максимум. Не ми се мисли, какво щеше да се случи с 148-те и минути, ако не беше така. И все пак не се е превърнала в постоянно и объркано търчане от магия в магия и от място на място. 

Много ми хареса, как красиво е пораснала младата част от актьорския състав. Emma Watson и Bonnie Wright са се е превърнали в прелестни млади жени, а Rupert Grint има сериозни заявки да стане много интересен млад мъж. Да не забравяме че всички Уизли са червенокоси, а това е неустоим плюс в моите очи.

За съжаление сладкото момче, което Daniel Radcliffe беше си остана в миналото и за съжаление той не пораства никак красиво. Почти във всички филми този герой ми стои и най-недостоверен. Като че ли актьорът не знае кой е и къде е. В същност това може и да означава обратното на моите предположения, че Радклийф е по-слаб в играта си от колегите си. Неговият герой е най-обърканият в голяма част от историята и не веднъж се чуства не на място и не на себе си.

В общи линии, от този филм и особено от младата част на каста не очаквам висоти в актьорската игра. За тази цел филмът си има Alan Rickman, който обожавам, обожавам, обожавам и Helena Bonham Carter, която съм готова да намразя, след като само преди няколко часа уби духчето Доби.

 Като цяло, без да е феномен в киното, "Хари Потър и даровете на смъртта" достойно продължава линията на добре направени филми преразкаващи една чудесно написана магическа история. На фона на огромното нищо, което стои в последно време по филмовите афиши, пред последният от филмите за младия магьосник е възможност за много приятно прекарани два часа и половина. За запалени фенове, като мен, още повече. А и историята макар и към края си, все още не е свършил и предстои последната порция удоволствие: