Аз, TED София 2015.

Отдавна зная, че трябва да започна да пиша отново в блога. Едно от основните правила, ако искате да популяризирате продукт в мрежата е, водете блог. Така че, не само, че трябва да започна да пиша, а и би било добре да е и на английски, но не това е темата сега.
От известно време обмислям първият си, след дългото / неумишлено/ прекъсване, пост, но най-малко очаквах, че темата му ще е е такава, каквато е и че няма да е свързана с бижута.
И ето, в събота, на 30 май 2015 аз ще присъствам на TEDxMladostWomen в София.

Всеки, който е гледал различните представяния на конференциите на TED знае колко вълнуващи и вдъхновяващи са и колко много ново мислене носят. Така че е излишно да казвам колко радостна и развълнувана съм от поканата.
Клипът в началото на поста е на любимият ми Jamie Oliver, който освен друго, вчера имаше рожден ден.
И понеже с едно не мога, в края на този пост е друго, забележително участие в TED, това на
Temple Grandin, за която съм писала тук и преди.

Jamie Oliver и неговата хранителната революция.

Станах фен на този чаровен англичанин буквално за часове, a shame on me, доскоро не бях чувала почти нищо за него.

Източник на снимката: мрежата.

Мярнах една от книгите му, когато нож и виличка още готвеха заедно и толковa, докато преди наколко дни съвсем, съвсем случайно попаднах на първите два епизода от Jamie Oliver Food Revolution.

Източник на снимката: мрежата

Не ми беше нужно да изгледам всичките и шест епизода, за да знам, че от тук нататък ще търся записи на негови предавания, книгите му и подробности около него самия. Този човек е стихия.  Енергията струи от него и буквално прелива от екрана, а неустоимия му чар се вижда и с невъоръжено око.

Източник на снимката: мрежата.

Филмът за кръстоносният му поход срещу " храната от поточна линия" изгледах с интереса, с който гледам " Weeds" или " True Blood". На някои моменти бях искрено изумена. Знам, че американците се хранят безобразно, че са най-затлъстялата нация, че са късогледи и непросветени, но чак толкова?! Мога да си обясня, защо в училищен стол на децата се дава картофено пюре на прах и пържени "пилешки крокети". Въпрос на пари и време за приготвяне на големи количества храна. Да поиш неотменно същите тези деца с плодови и шоколадови млека, само защото има норма за калция, който трябва да приемат и това не е изненада. Сляпата бюрокрация е навсякъде и е неуморна. Да не даваш прибори на децата под десет години, в ученическите столове направо си е логично. Кое училище иска съдебни искове, защото някое дете се е одрало или порязало. Дори и след този филм, обаче ми е трудно да повярвам, че шест годишните деца в Америка не познават зеленчуците. Не знаят как изглеждат картофите и доматите и нямат и идея, какво са патладжан, броколи или цвекло.

 

Този харизматичен британец отиде там искрен и открит с всичката си позитивна нагласа и започна битки с вятърни мелници. Обяснявайки неуморно, че не е трудно са се храниш вкусно и здравословно, повтаряйки, че храната трябва да е от свежи продукти и " направена с любов" той успя да накара родители да прогледнат, управляващи да се замислят и всички да опитат да се хранят една идея по-здравословно, за да живеят по-дълго и по-добре. Обзалагайки се с местен радиоводещ Джейми привлече дори него за своята кауза и за пет дни да накара хиляда от жителите в градчето да сготвят по едно бързо, вкусно ядене в кухнята му.

Източник на снимката: мрежата

И макар за мен нещата да бяха " от главата за краката", / а може би така и трябва /от кухнята в училищния стол, към органите които отговарят за храната на учениците, родителите и даже правителството ми беше много интересно да гледам, как ще постигне целите си и какви трикове ще измисли, за да накара хората да го чуят и разберат.

Докато гледах филма, скептикът в мен напомняше, че Джейми Оливър е продуцент на филма и той самият трабва да се рекламира, но от ума ми не излизаше оная реплика: " Бъди промяната, която искаш да видиш в света". А когато заради една статия в местния вестник, той се разплака пред камерата, бях напълно обезоръжена.

След Jamie Oliver Food Revolution се прехвърлих на Jamie's Ministry of Food и The naked chef. Удоволствие е да го гледа човек, как приготвя дори и най-елементарните рецепти.