понеделник, 24 октомври 2011 г.

Хари Потър и даровете на смъртта (част втора)

Всичко свършва!

Съвесм подобаващ, изпълнен с действие, драма и напрежение, дори и за челите книгата край.
За компенсация на предната част, където, действието макар и интригуващо, не беше много динамично, в последната част на последния филм екшъна и магията са навсякъде.
С всяка изминала серия Хогуортс става все по-мрачно място.
Всичко свършва там, където и започна
Този път няма и помен от Коледа, тиквен шейк или куидич. Диментори дебнат около училището, смъртожадни, като черни сенки се пренасят от едно място на друго. Героите са с цепнати устни и пукнати глави, някои загубват живота си, а за Хари остава да е по-скоро достоен човек, отколкото талантлив магьосник.
Знам историята много добре, за това вниманието ми привличаха най-вече внушителните специални ефекти.
Голата, без люспи кожа на дракона в Грийнготс, много ми хареса и макар и да не присъства в книгата, падането на Хари и Волдемор от кулата в края на филма, беше впечатляващо. Двамата се вплитаха един в друг и се разделяха, ставайки ту едно цяло, ту вкопчени в смъртоносна хватка врагове.
Моментът в който професор Макгонъгъл / Maggie Smith/ събужда каменните войни в замъка, се оказва, че се харесва от всички, а речта на любимия ми, любим Снейп/ Alan Rickman/  беше по-въздействаща даже от специалните ефекти.
Светещият купол защитна магия, който покри училището, а след това се разпадна, на горящи отломки беше пленяващ, също, както разпадането на Волдемор, когато магията на пръчката се обърна срещу него.

За осем филма, Daniel Radcliffe така и не успя да ми направи особено впечатление

 Като Волдемор, Ralph Fiennes, който иначе ми е любим, също не ме грабна,

но пък за компенсация имах лудата Белатрикс, която, като ръкавица пасва на Helena Bonham Carter

Непоклатимата, англичанка в мозъка на костите си, професор Макгонъгъл.

И него!
Въпреки изконната ми любов към хартиените носители, филма е достоен съперник на книгата. Всеки в своята сфера е съвършеният завършек на една от най-хубавите приказки разказани в наше време.






сряда, 19 октомври 2011 г.

Когато няма риба и ракът е риба.

А когато няма пътувания и разглеждането на снимките от старите става.
Кофти се стече, по отношение на пътуванията, това лято. Една работа, друга работа и то взе, че мина. Но, това е друга история.
В тази става дума за един прекрасен и много любим български град, за сняг, стари къщи, среща с приятели и пътуване. Макар и с кола, макар и през зимата пътуването винаги е пътуване. Особено, когато е с него!
Сега, като гледам датите на албума със снимки, чак не ми се вярва, че е било толкова отдавна, през 2009. Помня, събираха се няколко почивни дни по трети март и решихме да идем до Трявна. Често пътуванията ни из България в едната или другата посока са минавали през градчето, но до тогава не бяхме оставали там за по-дълго. Ходила съм, преди много време, още докато децата ми бяха малки и от тогава оставам влюбена в къщите, чистите улици и кристалния въздух.
Георги допълнително се беше уговорил с тези трима пътешественици /Иван, Гергана и Митко от Панагюрище/, да се видим там.
Не помня какво е било времето във Варна и по пътя. От снимките се вижда, че в Трявна си беше истинска зима.

Трявна

Трявна

Предварително бях резервирала стая в хотел Арт-М, на центъра на стария град, точно до часовниковата кула. Доколкото си спомням, цените бяха приличини, а хотела напълно си заслужаваше. Собственичката е интересна дама, която посрещаше всички еднакво любезно и сама обслужваше на закуска гостите в кафенето.

Трявна

С панагюрската група се срещнахме някъде по обед. Разходихме се по заснежените улици на стария град, за да намръзнем хубаво и се мушнахме в една кръчма.



Трявна

Трявна

Трявна

Трявна

Откарахме там няколко часа и пак тръгнахме по учлиците. Преди да изпратим Иван, Гери и Митко по живо по здраво за Панагюрище влязохме да разгледаме Даскаловата къща.

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Въпреки студа се разхождахме почти през целия следващ ден. Кръстосахме града на длъж и на шир. Еднакво харесвам, както възрожденските, така и старите градски къщи. За мен и едните и другите са еднакво провлекателни, пълни с история и свой дух.

Трявна

Трявна

 

Трявна
Запознахме се с господина, който поддържа часовника в часовниковата кула и всеки ден точно в четири след обед е там, за да го "навива". Попитах го, дали не може да видим кулата от вътре, но той тъкмо си тръгваше. Каза, че ще ни пусне да разгледаме на следващия ден, пак в четири, но ние трябваше да сме тръгнали до тогава. Часовниците са ми отколешна страст и тръпна при мисълта да видя голям градски часовник от вътре. 
На тръгване, въпреки студа станахме свидетели, как няколко души, натикани в каяците си потеглят по буйното течение на реката, а двойка котараци не искат да чакат до пролетта.

Трявна

Трявна

вторник, 18 октомври 2011 г.

Книги, книжки и книжлета.


Една от малкото добри страни, на една варненска верига супермаркети е поредицата кулинарни книжки, които клиентите им могат да получат срещу натрупани при пазаруване точки.
Този път точките ми стигнаха за две книжки.






Дълго време търсих тази детска книжка.



До скоро даже не помнех заглавието. След като преразказах, във форума на една онлайн библиотека, какво си спомням от от книгата,  успяха да ми го подскажат, но така и не вярвах, че някога ще я намеря. Продавачите на стари книги са сред любимите ми хора.

През юли, в морската градина на Варна за втори път се организира "Алея на книгата". Този път участваха повече издателства и намаления имаше почти навсякъде. Обзаведох се  с първата си книга на вече любимата ми Александра Маринина.


Един ден, заедно с продуктите в торбите ми се озова и " Стари градски рецепти". Помня, че него ден, я четох, не, като готварска книга, а като художествена литература.



Инициативата Имаш ли блог, на издателска къща Лик, продължава. След като преди време се сдобих и борих със " Светът на исляма", сега е ред на " Посланията: Комуникационните умения".


Интересното е, че не тази книга бях избрала. Исках да прочета "Офисният живот", но явно в издателството е станало объркване. Реших, че щом тази книга е дошла при мен, нея ще чета.

Оказва се, че "няма да купувам книги" си остава само намерение. Явно, дори нашествие не може да ме спре.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Приемайте любовта и готвенето безразсъдно."
Далай Лама



събота, 15 октомври 2011 г.

Минутката на водещия

Мразя, когато всяка песен ми напомня за него. Мразя, когато искам да му споделя всяко нещо, което ме кара да се усмихвам. Мразя, когато свързвам всяко пътуване с него и всяко следващо искам да пропътувам пак така. Мразя да давам доброволно свободата, мислите и желанията си. Понякога мразя да го обичам.

вторник, 11 октомври 2011 г.

Закърфичена

Да, макар и виртуално, забодена съм за Pinterest. Почти, като пеперуда върху реална дъска. Това вероятно е моят еквивалент на Фермата. На работа, прекарвам голяма част от свободното от работа време разглеждайки снимки, илюстрации и най-различни идеи за, буквално какво ли не. И пин - вам ли пин - вам. Истината е, че мястото е вдъхновяващо. Стилна, понякога самоиронична, уютна, паралелна вселена. Също така е истина, че си остава виртуална.

Една от дъските ми е с постери. Ето, някои от любимите ми:













 Някои от идеите за двайсетте ръкоделия са взети от Pinterest.






За да се присъединя към сайта се наложи се да ползвам профила във Фейсбук на голямото ми дете. Pinterest е зарибяващ, но не чак толкова, че да си направя свой.