четвъртък, 29 декември 2011 г.

След Коледно, с подаръци.

Точно такова е настроението ми. Обичaм периода между Коледа и новата година. Дните са достатъчно малко и нямаш възможност напълно да се отърсиш от празничното настроение и да позволиш рутината да те погълне.
И докато планирам посрещането на новата година, тайничко се подсмихвам при мисълта за получените подаръци.

Първия подарък, дойде ден преди бъдни вечер. Двумесечната командировка на Георги свърши и той си пристигна във Варна съвсем символично в навечерието на празника. С него беше и господин Готие, с женствени форми и във вид на аромат.

Източник на снимката - мрежата.


Няколко дни по-късно, Дядо Коледа изпълни друга част от желанията ми. Когато писах писмото до него не очаквах, че ще започне с удовлетворяването им още тази година, но от вчера, ето тази приятелка вече е у дома.

Източник на снимката - мрежата.

Много ми хареса, нещо, което жената в магазина каза, докато ушиваше тегела под буквичката "А", за да ми я демонстрира: " Този тегел, е, за да се влюбите в нея!" Явно не беше разбрала, че се бях влюбила в мига, в който натисна педала и машината зажужа, като старателна пчеличка.
Още е в кашончето си и съм си обещала да не я вадя, преди да мога да и отделя поне два- три часа, за да се опознаем добре.

Ще бъде несправедливо, ако премълча и друга придобивка. Макар да я получих месец и нещо преди Коледа, тя до някъде фигурираше в скромния ми пожелателен списък, така че заслужава място и в този.

Източник на снимката - мрежата.
Миналата година малкото ми дете изгуби сапунерката, която Георги ми беше подарил, а аз имах болезнен, макар и завършил добре инцидент с неговия фотоапарат. Сега пак той / кой ли друг/ ме обзаведе с водолаза на Panasonic - DMC-FT2. Притежаването му е придружено с категоричното условие да не напуска моите ръце, а факта, че е противоударен и снима във вода ми се вижда някак ...преднамерен.
Изчетох дългата двеста !!! страници инструкция за употреба. Решена съм да извлека най-доброто от моите нищожни възможности и не толкова нищожните на апарата.

Като гледам този списък, мисля, че писмото до Дядо Коледа беше добра идея. Може би не съм била най-послушното дете и не точно добрия старец се е заел с изпълнението на желанията ми, но се знае, когато започнеш да искаш нещо, малко по-малко го приближаваш към себе си.

петък, 23 декември 2011 г.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Целият живот е като да гледаш филм. Само че си влязъл десетина минути след началото и никой не ти разказва сюжета, затова го сглобяваш по откъслечните реплики.
И никога не ти дават шанс да останеш за следващата прожекция…"

                                                                          Тери Пратчет " Подвижни образи" 

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Сладки за пости и три от проекта двадесет ръкоделия.

От няколко години насам спазвам Коледните и Великденските пости. Приготвянето на ястия без животински продукти вече не ми е никакво предизвикателство, но виж със сладкишите е друго нещо. Добрата страна е, че хапвам по-малко сладко. Лошата или не чак толкова, че не мога съвсем без. А и не искам. И тук идва трудното. Времето на постите у нас става времето на тиквеника, баницата с локум, баклавата, щруделите и виненките не баба.
За баницата с локум вече съм писала. На виненките на баба, които вероятно са познати на почти всички /не защото баба ми беше известна, а защото са много лесни и разпространени сладкиши/ ще посветя някой следващ пост.
В този ще стане дума за един приятен с комбинацията от сладко и леко кисело щрудел. Предложението намерих сред кулинарните авантюри на Таня. Рецептата веднага ме грабна с присъствието на червените боровинки, които обогатяват по чудесн начин вкуса на ябълките.

Направих щрудела, или мини баничките, както ги е кръстила Таня с:

пакет фини кори;
5-6 ябълки;
100 гр. сушени боровинки;
150 гр. захар;
150 гр. галета;
една ванилия;
настърганата кора и сока на половин лимон
и олио за намазване на корите.

Загрявам фурната на 160 градуса с вентилатор.
Настъргвам ябълките и колкото се може по-бързо ги заливам със сока на лимона, за да не потъмняват. Добавям настърганата кора, захарта, галетата и ванилията.
Приготвям щрудела по следния ужасно лесен начин. Намазвам всяка кора добре с олио. Прегъвам я на две по ширина и пак намазвам. Слагал лъжица плънка на тясната страна, като я разпределям по дължината на кората, но оставям по два пръста в двата края. прегъвам навътре, върху плънката тези два края и после завивам на стегнато руло. Редя в намазана тавичка и пека до златиста коричка.
Когато изкарвам от фурната всеки хляб, питка или баница, които правя, винаги напръсквам с вода и завивам да се задуши. Коричката на хлябовете и питките става по-хрупкава и мека, а кората на баниците се накъдря игриво и се троши една идея по-малко.
Топлия щрудел престоя завит десеттина минути и щедро го наръсих с пудра захар.


Компания на щруделите с червени боровинки правят топките за елха, които изработих тази година. Те също бяха част от проекта ми за двадесет неща, които искам да направя с ръцете си. Всяка година добавям по една играчка на елхата ни за Коледа. Голямо удоволствие ми достави, че тази година играчките излязоха от моите пръсти.
За матрици използвах две топки от стиропор, а за харртиените парчета жертва стана биография на Маршал Жуков. Искам най-отговорно да заявя, че не съм била толкова олепана в тесто и хартия в живота си до момента, в който се заех с папие маше. Уж нищо и никакви топки, но настава такова мацане, че не е за раказване. Моментът със брокатените звезди също не отстъпва по цапане. Освен по топките лепило имаше по дрехите ми, по плота, по косата ми, а звездички имах на някои съвсем неочаквани места.

 
След, като лепилото по топките изсъхна заеха подобаващото им място на клонките на елхата.


сряда, 21 декември 2011 г.

Музикална кутия


Имам моменти, в които ми се слуша точно италианска музика.




Още от коледно - сладкишния маратон.

За трети епизод в маратона по печене на коледни сладкиши избрах бишкоти. По-точно бишкоти със сушени плодове, бял шоколад и тиквени семки.
Едно, могат да отлежават до Коледа, второ, не съм правила до сега. И най-важното трето. Имах намерение да правя щолен, но...Втози мой голям европейски град не можах да намеря марципан. Не ми се ходеше до някой от хипер маркетите в крайните квартали за кутийка марципан, а в широкия център на града не само, че няма подобен продукт, а продавачите масово нямат идея за какво иде реч и предлагат разни десертни блокчета, когато ги попиташ за него. Ограмотих част, за друга нямах никакви шансове, но така и не се сдобих с марципан. Реших, ще си направя. Рецепти има и при Йоана и при Ирина,  смлени бадеми, пудра захар, белтък, колко му е. Е, оказа се, че не е точно така. Дали бадемите ми бяха едри, дали белтъците в повече, или разбиването малко, но марципан не се получи, само гъста каша.
Нямах никакво намерение да се тръшкам за неуспеха, особено на фона на не малкото успешни сладкишни начинания в последните вечери, така, че решението си дойде съвсем естествено.



Попаднах на рецепатта в Кулинарни мисли и разни други неща. Пределно лесна е. Даже неочаквано лесна за мен. Не зная защо бях останала с впечатление, че приготвянето на бишкоти е висш пилотаж. Или съм била с грешно впечатление, или е сработил късмета на начинаещия защото според Гаргата са се получили много добре. Моето мнение ще го споделя след Коледа.

За бишкотите са ви необходими:
3 ч. ч. бяло брашно;
2 ч. л. бакпулвер;
1/2 ч. л. сол;
1 ч. ч. захар
3 големи яйца
2 с. л. олио
2 и 1.2 ч. л. ванилов екстракт
80 гр белени тиквени семки, сурови или 3/4 ч. ч.
100 гр сушени червени боровинки. При мен беше микс от папая, боровинки и стафиди.
100 гр от любимият ви бял шоколад
 Освен това, в моята смес имаше и 100 гр ситно смлени бадеми.

Загрях фурната на 14о градуса с вентилатор.
Използвах бадемово - захарно - белтъчената каша и към нея прибавих яйцата и разбих много добре, до побеляване. Прибавих олиото на капки, а след това и пресятото брашно със солта и набухвателя. Тестото става тежко и моят миксер не можеше да го бърка, за това продължих с шпатула. Последни добавих сушените плодове, семките и наситнения шоколад. С навлажнени ръце оформих две "саламчета" в тавичка, върху хартия за печене. Тестото е лепкаво и единственият начин да се получи са мокрите ръце.
Пекох около 30 минути, докато започна да получава приятен захар. Изстудих, нарязах на филийки и отново запекох на същите градуси. 


Бишкотите се харесаха не само на Гаргата. На куча не му е позволено да опитва, но милия, беше готов и с поглед  да ги мести, само и само да докопа някоя.

вторник, 20 декември 2011 г.

Проект двадесет ръкоделия. Две.

За първи път правя нещо напълно завършено на една кука.



Когато включих този панер в списъка с нещата, които искам да направя, знаех, че ще трябва да уча. За плетенето на една кука имах съвсем основни познания и още по-основни умения. След изглеждането на десетки клипчета в Ютуб и благодарение най-вече на Тереза и нейните Crochet Geek познанията ми се увеличиха. Много оплетени и разплетени редове и импровизации по отношение на размерите и вида плетка, подобриха уменията ми до първия лично и ръчно изплетен продукт у дома.


Удовлетворена съм повече от наченките на придобити умения, отколкото го харесвам, но на него въобще не му пука и гордо стои на раклата до кошницата ми с куки и кълбета приютил един бъдещ чорап.



неделя, 18 декември 2011 г.

И пак подарявам

Има още няколко книги, от които искам да се освободя.

Техническа литература, от която нищо не разбирам:

Герб или лице / Ези или тура/ - Хюго Щайнхауз


Справочник по автомобилния транспорт - П. Пеянков, Ц. Желев, И. Ненчев

Въведение в научната информация и информационна култура  - Димитър Томов


Човекът в техносферата - Иван Вълчев

Методологични проблеми на квантовата физика - Азаря Поликаров

И художествена литература, към която вероятно няма да посегна в този живот:

Сърце - Иван Катаев


Локууд - Джон О'Хара

Стъпалата на славата - Драган Тенев



Отречени от закона - Виктор Барух

Дъщерята на президента - Стефан Поптонев


Заповядано е да оцелееш - Юлиян Семьонов

Ленинградска зима - Василий Ардаматски


Червените въгленчета - Господин Гочев

Тайните на войната - Юрий Королков


Трудните пътища в космоса - Владимир Шаталов


Убийство без възмездие - Йона Андронов


Синът на Монте Кристо - Жул Лермина


Кучета - Андрей Михайлов

Седемнайсет годишните - Боян Болгар


Мястото у дома е много ограничено, а за да влязат макар и малко нови книги, някои стари трябва да си заминат.
Ако никой не си хареса книга за месец, месец и нещо, ще ги дам за рециклиране. 



петък, 16 декември 2011 г.

Коледно - сладкишен маратон, продължение.

Немските коледни сладки, лебкухен са втората отсечка от сладкишния маратон у дома. Опитвам се да търся разнообразие във вкусовете, макар, канелата, индийското орехче и потрокаловите корички да са задължителна съставка за коледните сладкиши.
Рецептата е от блога Малки неща и е съвсем нова за мен, поради което съм повече от нетърпелива да разбера какъв е резултата.


Интересното за мен беше малко по-различния вариант на парено тесто, което се използва за сладките. Ето какво е нужо за него:

3 и 1/3 ч. ч. брашно;
1/2 ч. ч.+ 2 с. л. мед;
1 ч. ч. захар;
112 гр. масло;
1 голямо яйце, леко разбито;
1 ч. л. сода бикарбонат;
1 ч. л. бакпулвер;
1 с. л. канела;
по 1 ч. л.  стрит кардамин, анасон, индийско орехче и джинджифил
Аз пропуснах анасона. Кардамона и карамфила ми бяха на зърна, а мелачката не ги " лови". Проведох сериозна битка с тях, докато ги стрия в хаванче.


Подправките се объркват в малък съд. В друг се пресяват брашното, хлебната сода и бакпулвера.
Маслото, меда и захарта се разтапят на слаб огън, докато захарта се разтвори. Добавят се подправките, а след тях и брашното с набухвателите. Бърка се, докато тестото се обедини и започне да се отделя от стените на съда. Маха се от котлона и се оставя да се охлади. 
През това време си приготвих сладкия пълнеж. Използвах:

3/4 ч. ч. сладко от кайсии. Последното останало от миналата година;
1 и 1/2 ч. ч. едро смлени орехи. В оригиналната рецепта са бадеми;
1 ч. ч. стафиди, накиснати в алкохол от предния ден;
в оригиналната рецепта има и портокалови корички, аз нямах.
прясно изцеден лимонов сок. При мен беше на око, докато прецених, че сместта ще се маже, без да се разлива.

Фурната се загрява на 180 градуса. При мен 160 и вентилатор.
Към изстиналото тесто се добавя яйцето. Омесва добре и се разделя на две части.
Приготвя се хартия за печене с размера на тавата и едната половина от тестото се разточва направо върху хартията. Слага се в тавата и се намазва с пълнежа. В края на кората се оставя не намазана ивица, за да може да се слепи с горната. Втората половина от тестото също се разточва. Аз направих грешката да я разточа на плота и след това да се опитам да я пренеса върху другата кора с точилката. Е, разкъса се и не изглеждаше особено добре. В последствие глазурата скри дефектите, но мисля, трябваше да следвам точно указанията и да разточа и втория част от тестото върху хартия и с нея да го пренеса в тавата. Със сигурност щеше да стане по-лесно и по-добре.
Горната кора се набучва на няколко места за да излиза парата и сладкишът се пече 20- 30 минути, до приятен загар.

През това време се приготвя глазура от:

1 и 1/2 ч. ч. пресята пудра захар;
до 1/4 ч. ч. сок от лимон, който се прибавя, към захарта на порции до придобиване на подходяща гъстота. При мен бяха 2- 3 лъжици.

Горещият сладкиш се намазва с глазурата.

Понеже не съм от най- търпеливите, не изчаках 2-3 дни и нарязах сладкиша малко след като глазурата започна да стяга, но преди да започне да се пука.




П. П. Има някои неща, по тази рецепта, които искам да променя, за това със сигурност ще я направя отново. Бих искала да я направя в по-малка тава, за да може блатовете да станат по-дебели, както и да опитам какъв ще е вкуса с бадемите и портокаловите корички в плънката.

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Аромат на Коледа

се разнася у дома последните вечери.
Тази седмица започнах приготвянето на коледните сладкиши. Прибирам се от работа след седем вечерта, а правенето на сладкиши приключва след дванадесет, но въпреки лягането в малките часове ми действа отморяващо и много зареждащо.

Започнах коледно - сладкишния маратон с английски кекс по тази рецепта. Много харесвам блога на дамата. Рецептите са много добре обяснени и се получават в деветдесет и девет процента от случаите.


 За кекса са нужни:
                          Ром за напояване на кекса
                          4 яйца;
                          200 гр. масло;
                          150 гр. тръстикова + 150 тъмна тръстикова захар, аз използвах бяла кристална;
                          250 гр. брашно;
                          50 гр. смлени бадеми;
                          по половин чаена лъжичка канела, индийско орехче и карамфил
                          500 гр. сушени плодове. В моя случай боровинки, стафиди и ананас.
Характерно за английските кексове е използването на голямо количество сушени плодове. Много ми хареса написаното в един от блоговете, как англичанките подхождали към правенето на такива кексове, като рускините / и ние в случая/ към правенето на сладка през есента. Такива кексове освен на Коледа се поднасяли и като подарък за сватби. Предполагам, че именно заради многото сушени плодове в тях тези кексовете могат да се съхраняват дълго. Оригиналната рецепта е с един килограм сушени плодове. Най-малкото количество, което видях из блоговете беше петстотин грама.

Сушените плодове накиснах в рома от предната вечер. Преди да започна да правя кекса ги оставих добре да се отцедят и когато кекса беше готов използвах отцедения ром за напояването му.



В приготвянето на какса няма нищо сложно. Единственото по-специално е, че този кекс се пече дълго време на ниска температура. Времето за изпичане зависи от количеството на сушените плодове. Колкото по-голямо е то, толкова по - дълго е печенето. На някои места четох за кексове печени в продължение на четири - пет часа.

Всички продукти трябва да са на стайна температура. Фурната се загрява предварително. При мен на 130 градуса и вентилатор. Сушените плодове се овалват в 2-3 лъжици брашно.
Маслто се разбива до побеляване със захарта. Едно по едно се прибавят яйцата, като сместа се разбива добре след всяко яйце. Прибавят се подправките, а след тях пресятото брашно. В тази рецепта няма набухвател, за това наблегнах на работата с миксера. Последни се добавят смлените бадеми и сушените плодове. Кекса се поставя във форма, като в средата му се прави вдлъбнатина, за да остане равен, когато се надигне в процеса на печене. Моята вдлъбнатина не беше достатъчно дълбока. Пекох кекса в продължение на 2 часа. Притеснявах се, че за това време ще започне да изгаря, но даже не се наложи да го покривам с хартия.
След, като е готов, кекса се напоява с ром. Количеството ми беше малко. Мисля, че сладкиша може да понесе повече алкохол. Вече изстиналия кекс увих в няколко слоя хартия за печене и скрих далече от хорски погледи.
Единственото, което ме тормози е, че чак на Коледа ще разбера, дали съм се справила.