"Живите мъртви" сезон едно,

епизод едно
Още едно заглавие в списъка със сериалите. Започва да става обширен.
Епизод едно на сезон едно е прилично брутален и не мога да чакам докато изгледам следващите, за да изразя задоволството си. Груб е като куршум в мозъка, което, между впрочем е единственият начин, да се убие оживял мъртвец. Поне според сериала.
Дълго време, на път за работа, гледах големия билборд, който рекламира вторият сезон, а после пападнах и на част от трейлъра по телевизията. Повече не ми трябваше. За моя радост и ужас на Георги след първия епизод мисля, че сериала става.
Бъдещето, след апокалипсис, винаги ме е интригувало. Как ще реагират хората, когато статуквото бъде променено глобално? Как ще събудят закърнялото си умение да се справят без всичките дребни и не толкова удобства на съвременния свят. Интересно ми е дори, как сценаристите развиват събитията и героите си в среда без горива, електричество, комуникации и всякакви подобни. Още по-интересно става, когато освен за ежедневното си изхранване героите трябва да се борят буквално за оцеляването си, като вид.

И останалите пет,
които, след първия, който беше добрата страна на поредицата, са по-скоро лошата такава. Сериалът придължава да става за гледане, но с напредването на епизодите слабите места в него се увеличават.
За цели шест серии никой не изясни на нашия главен герой малко по-подробно, какво аджеба се е случило. А и той самия, макар да преживя най-тежките дни за човечеството в безсъзнание не прояви никакво желание да разбере, как се е стигнало до тълпите със зомбита по улиците.
Героите са плоски и недостоверни. Светът се свършва, а те идея си нямат, какво да правят. Имат някакъв намек за правила за действие, които могат да се опишат  с изречението: " Слушай чичко полицай!" В нашия случай шериф и главен най-добър герой. Той, за да не би някой да се обърка и да не е напълно сигурен кого трябва да слуша цели шест епизода не си свали униформата и действаше, ама единствено и само, като полицай. Оп, шериф.

Трябва да се признае, че сините очи и изразителната уста на Andrew Lincoln, не са за пренебрегване, но до там.

Особено много ме дразни екранната му половинка Лори, изиграна от никому неизвестната Sarah Wayne Callies. Отредена и е ролята на някакъв трофей и толкова. Предполагам, че ще е наградата за този, който избие най-много живи мъртви и заедно с това до крайна граница рискува своя и на околните живот. Ако твоето и на близките ти съществуване е под постоянна заплаха си мисля, че повечето жени няма да се задоволят с мятане на притеснени погледи и пране на дрехи на реката. А, и епизодичен секс с бившия партньор на съпруга си.  

Имам впечатлението, че американците мнго си падат по кривогледи актьори.

От останалата групичка герои, които участват в пътуването към " Идея си нямаме къде"имам един фаворит - пича с арбалета. Категорично оръжието, което и аз бих избрала, при условие, че шумът привлича онези разлагащи се твари.

Norman Reedus - почти толкова световно неизвестен, колкото и колежката си Callies, но поне в пъти по-секси от нея.

Макар сериала да не изпълни обещанието, което даде в първия епизод, става за гледане. На няколко пъти се забавлявах да размишлявам, как бих реагирала аз в аналогична ситуация. И каква стратегия за оцеляване бих избрала.
Може и да не будивам до сред нощ, за да гледам епизодите на втория сезон по телевизията, но появят ли се по торент тракерите ще си ги дръпна с кеф, за да уплътня, времето за гладене някой уикенд.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"...
— И когато стана свободен — заговори бавно той, — ще бъда ли свободен да си ида?
— Разбира се, че ще бъдеш. — Тя имаше топла усмивка, въпреки кривите си зъби. — А ние ще сме свободни да те убием. Опасно е да си свободен..."

" Вихър от мечове"
Джорж Р. Р. Мартин

Минутката на водещия

Честит петък!

Хари Потър и даровете на смъртта (част втора)

Всичко свършва!

Съвесм подобаващ, изпълнен с действие, драма и напрежение, дори и за челите книгата край.
За компенсация на предната част, където, действието макар и интригуващо, не беше много динамично, в последната част на последния филм екшъна и магията са навсякъде.
С всяка изминала серия Хогуортс става все по-мрачно място.

Всичко свършва там, където и започна

Този път няма и помен от Коледа, тиквен шейк или куидич. Диментори дебнат около училището, смъртожадни, като черни сенки се пренасят от едно място на друго. Героите са с цепнати устни и пукнати глави, някои загубват живота си, а за Хари остава да е по-скоро достоен човек, отколкото талантлив магьосник.
Знам историята много добре, за това вниманието ми привличаха най-вече внушителните специални ефекти.
Голата, без люспи кожа на дракона в Грийнготс, много ми хареса и макар и да не присъства в книгата, падането на Хари и Волдемор от кулата в края на филма, беше впечатляващо. Двамата се вплитаха един в друг и се разделяха, ставайки ту едно цяло, ту вкопчени в смъртоносна хватка врагове.
Моментът в който професор Макгонъгъл / Maggie Smith/ събужда каменните войни в замъка, се оказва, че се харесва от всички, а речта на любимия ми, любим Снейп/ Alan Rickman/  беше по-въздействаща даже от специалните ефекти.
Светещият купол защитна магия, който покри училището, а след това се разпадна, на горящи отломки беше пленяващ, също, както разпадането на Волдемор, когато магията на пръчката се обърна срещу него.

За осем филма, Daniel Radcliffe така и не успя да ми направи особено впечатление

 Като Волдемор, Ralph Fiennes, който иначе ми е любим, също не ме грабна,

но пък за компенсация имах лудата Белатрикс, която, като ръкавица пасва на Helena Bonham Carter

Непоклатимата, англичанка в мозъка на костите си, професор Макгонъгъл.

И него!

Въпреки изконната ми любов към хартиените носители, филма е достоен съперник на книгата. Всеки в своята сфера е съвършеният завършек на една от най-хубавите приказки разказани в наше време.

Когато няма риба и ракът е риба.

А когато няма пътувания и разглеждането на снимките от старите става.
Кофти се стече, по отношение на пътуванията, това лято. Една работа, друга работа и то взе, че мина. Но, това е друга история.
В тази става дума за един прекрасен и много любим български град, за сняг, стари къщи, среща с приятели и пътуване. Макар и с кола, макар и през зимата пътуването винаги е пътуване. Особено, когато е с него!
Сега, като гледам датите на албума със снимки, чак не ми се вярва, че е било толкова отдавна, през 2009. Помня, събираха се няколко почивни дни по трети март и решихме да идем до Трявна. Често пътуванията ни из България в едната или другата посока са минавали през градчето, но до тогава не бяхме оставали там за по-дълго. Ходила съм, преди много време, още докато децата ми бяха малки и от тогава оставам влюбена в къщите, чистите улици и кристалния въздух.
Георги допълнително се беше уговорил с тези трима пътешественици /Иван, Гергана и Митко от Панагюрище/, да се видим там.
Не помня какво е било времето във Варна и по пътя. От снимките се вижда, че в Трявна си беше истинска зима.

Трявна

Трявна

Предварително бях резервирала стая в хотел Арт-М, на центъра на стария град, точно до часовниковата кула. Доколкото си спомням, цените бяха приличини, а хотела напълно си заслужаваше. Собственичката е интересна дама, която посрещаше всички еднакво любезно и сама обслужваше на закуска гостите в кафенето.

Трявна

С панагюрската група се срещнахме някъде по обед. Разходихме се по заснежените улици на стария град, за да намръзнем хубаво и се мушнахме в една кръчма.

Трявна

Трявна

Трявна

Трявна

Откарахме там няколко часа и пак тръгнахме по учлиците. Преди да изпратим Иван, Гери и Митко по живо по здраво за Панагюрище влязохме да разгледаме Даскаловата къща.

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Трявна, Даскаловата къща

Въпреки студа се разхождахме почти през целия следващ ден. Кръстосахме града на длъж и на шир. Еднакво харесвам, както възрожденските, така и старите градски къщи. За мен и едните и другите са еднакво провлекателни, пълни с история и свой дух.

Трявна

Трявна

 

Трявна

Запознахме се с господина, който поддържа часовника в часовниковата кула и всеки ден точно в четири след обед е там, за да го "навива". Попитах го, дали не може да видим кулата от вътре, но той тъкмо си тръгваше. Каза, че ще ни пусне да разгледаме на следващия ден, пак в четири, но ние трябваше да сме тръгнали до тогава. Часовниците са ми отколешна страст и тръпна при мисълта да видя голям градски часовник от вътре. 
На тръгване, въпреки студа станахме свидетели, как няколко души, натикани в каяците си потеглят по буйното течение на реката, а двойка котараци не искат да чакат до пролетта.

Трявна

Трявна

Книги, книжки и книжлета.

Една от малкото добри страни, на една варненска верига супермаркети е поредицата кулинарни книжки, които клиентите им могат да получат срещу натрупани при пазаруване точки.
Този път точките ми стигнаха за две книжки.

Дълго време търсих тази детска книжка.

До скоро даже не помнех заглавието. След като преразказах, във форума на една онлайн библиотека, какво си спомням от от книгата,  успяха да ми го подскажат, но така и не вярвах, че някога ще я намеря. Продавачите на стари книги са сред любимите ми хора.

През юли, в морската градина на Варна за втори път се организира "Алея на книгата". Този път участваха повече издателства и намаления имаше почти навсякъде. Обзаведох се  с първата си книга на вече любимата ми Александра Маринина.

Един ден, заедно с продуктите в торбите ми се озова и " Стари градски рецепти". Помня, че него ден, я четох, не, като готварска книга, а като художествена литература.

Инициативата Имаш ли блог, на издателска къща Лик, продължава. След като преди време се сдобих и борих със " Светът на исляма", сега е ред на " Посланията: Комуникационните умения".

Интересното е, че не тази книга бях избрала. Исках да прочета "Офисният живот", но явно в издателството е станало объркване. Реших, че щом тази книга е дошла при мен, нея ще чета.

Оказва се, че "няма да купувам книги" си остава само намерение. Явно, дори нашествие не може да ме спре.

“Какво четете, принце? - Думи, думи, думи.”

"Приемайте любовта и готвенето безразсъдно."
Далай Лама